Георги Попиванов (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попиванов.

Георги Попиванов
български общественик

Роден
Починал
май 1905 г.стар стил (61 г.)

Хаджи Георги Попиванов, известен още и като Хаджи Георги Йоаниди е изтъкнат български възрожденски общественик, просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Ангела Хаджигеоргиева.

Роден е през 1844 година в драмското село Волак, тогава в Османската империя. Учи при известния учител Георги Зимбилев,[2] а по-късно следва в Атина.[3] В годините 1868 - 1874 е учител в село Просечен, Драмско, където първоначално преподава на гръцки език. От 1870 година започва да въвежда български език в училището и църквата.

Активно работи за църковна независимост. През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[4] Застава начело на българската община в Просечен и повежда борбата срещу гърцизма в Драмско.

През 1873 година Попиванов е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Той подпомага финансово дружество със сумата от 350 гроша.[5] През септември 1874 година той е избран за негов писар-секретар и съставя устава му. В годините 1876 - 1878 е подложен на гонения от властите и е хвърлен в драмския затвор[6] след клевети на владиката Герман Драмски.[7]

По-късно започва да се занимава с търговия на тютюн, адвокатство и други. Преселва се в град Драма. През 1893 година Атанас Шопов, описвайки демографското състояние на града, пише за него:

Единственият по-състоятелен български търговец, който има крупна търговия с тютюни, е Хаджи Георги от Просечен; той върти тютюнева търговия с Одеса и София, дето има в съдружие особни търговски къщи. Г-н Хаджи Георги е бил в младостта си български учител по тия места.[8]

Почива през май 1905 година в Драма и е погребан в Просечен. На 12 юни същата година, гръцките свещеници в Драма произнасят от амвоните на църквите проклятие върху синовете му. На 15 срещу 16 юни група местни гъркомани оскверняват гроба му, като го разкопават и се опитват да извадят тялото на покойника. Наредено е повторно заравяне на тленните останки.[9]

Със завещаните от него парични средства в 1905 година е построена училищна сграда.[10][11]

Георги Попиванов е съпруг на Ангела Хаджигеоргиева и баща на Илия Хаджигеоргиев.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.551.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 66.
  3. Албумъ-алманахъ "Македония". Отдел VI, Табло XVII-58, София, 1931.
  4. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193
  5. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  6. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  8. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 61.
  9. Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.61-62.
  10. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр.551.
  11. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 137.
     Портал „Македония“         Портал „Македония