Илия Хаджигеоргиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Хаджигеоргиев
български общественик

Роден
Починал

Илия Хаджигеоргиев е български общественик, дарител и търговец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хаджигеоргиев е роден през 1882 година в драмското село Просечен, което тогава е в Османската империя, в семейството на възрожденския общественик хаджи Георги Попиванов и Ангела Хаджигеоргиева. Учи в родното си село, Сяр и Солун. Установява се в град Драма. Отрано поема от баща си търговията с тютюни.

Той спомага за откриването и оборудването в Драма на българско училище, параклис и гробище. Построява в Просечен българска църква, за която завещава 220 турски лири и облича в еднакви униформи учениците от българския пансион в родното си село. Той е сред основателите на културно-обществената организация Българска матица, за която започва да внася ежемесечно по 200 гроша. Дарява на турската болница в Драма 150 турски лири, огражда я с метална ограда и оборудва напълно 20 легла. Дарява 150 турски лири за музикалното училище на Комитета за единство и прогрес, в който членува от 11 юли 1906 година.

Хаджигеоргиев е трън в очите на гръцката въоръжена пропаганда. По гръцки клевети е арестуван от османските власти.[2] Той претърпява няколко неуспешни опита за покушение. На 12 март 1907 година е нападнат в Драма от двама гръцки терористи, които смъртоносно раняват гавазина му, а него раняват тежко.[3] Хаджигеоргиев е убит на 10 май 1909 година в Ксанти сред бял ден на рибния пазар от четата на андартския капитан Периклис Дракос.[4][5][6]

Брат му Иван Хаджигеоргиев (1875 – 1902) също се занимава с обществена дейност.[7]

Илия Хаджигеоргиев е женен за Елисавета (Лиза) Чакмакова от Кукуш. Имат едно дете, Георги Хаджигеоргиев.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 864.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 233.
  3. Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век), София, 1995, стр.178.
  4. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Δ-33
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
  6. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  7. Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  8. Елисавета (Лиза) Георгиева Чакмакова. // geni.com.
     Портал „Македония“         Портал „Македония