Иван Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Соколов
български революционер
Роден
Починал

Образование Щипско българско педагогическо богословско училище
Заповед на Соколов като началник на пловдивската полиция от 8 септември 1885

Иван Вълчев Соколов е български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 декември 1844 г. в с. Върба, Радомирско в семейството на Вълчо и Ана Соколови. Учи в местното училище основано през 1840 г. На десетгодишна възраст е даден аргатин на радомирския кадия – цариградски турчин. През 1859 г. кадията е уволнен и заминава за Цариград, като взема и малкия Иван с намерение да го потурчи. Иван Соколов успява да избяга и след много премеждия се свързва със свои земляци. С помощта на Драган Цанков е настанен в униятското училище в Цариград на пълен пансион. Същото завършва след три години с пълно отличие. През 1862 е изпратен от Драган Цанков да продължи образованието си в Загреб на издръжка на Йосиф Щросмайер.

През 1867 напуска гимназията и постъпва във II българска легия в Белград. Сближава се с Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и други български патриоти. След разтурянето на легията отива в Букурещ. Работи в печатницата на в. Свобода - орган на БРЦК, чийто редактор е Любен Каравелов.

През 1870 г. се завръща в Радомир, където се задомява за Марийка Миленова, а през 1871 г. заминава да учи в педагогическото училище в Щип с цел да се запознае с известната за времето си звучна метода на училищно обучение. От 1871 учителствува в София, Кюстендил и Самоков, прилага звучната метода на обучение, усвоена от Йосиф Ковачев в Щип. Установява връзка с Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация. Поддържа близки връзки с архимандрит Зиновий Поппетров, с когото се познават от Белград. Двамата обмислят организирането на комитети в Радомир и околните села. През 1875 е учител в Пазарджик. Включва се активно в подготовката на Априлското въстание 1876, а в Радомир остава да действа архимандрит Зиновий Поппетров, който през този период организира Таен революционен комитет.

Иван Соколов е представител на въстаниците от Пазарджик на Оборищенското събрание, където провежда клетвата. "Аз сам проведох тази клетва на представителите на Оборище и те повтаряха думите, които аз произнасях” – пише в спомените си Соколов. Участва и в комисията по изработване план на въстанието и Прокламация – възвание към българския народ. По време на въстанието отговаря за военното ръководство на въстанническото действие в Панагюрище. След потушаване на въстанието успява да се прехвърли в Одеса.

На 10.04 1877 г. Иван Соколов е зачислен в шеста опълченска дружина, трета рота. Участва в Освободителната война от първия до последния ден. Участва в боевете на Шипка и Шейново. За проявена храброст в боевете е произведен в офицерски чин – подпоручик, награден е с медал за участие в опълчението, медал в памет на освобождението от признателното отечество, Кръст за храброст IV степен, орден ” Св. Александър “ V степен.

След Освобождението, по настояване на архимандрит Зиновий Поппетров, Иван Соколов се завръща в Радомир. Включва се активно в изграждането на общинската администрация и при решаването на насъщните проблеми на населението в града и околията.

Същата година се завръща в Пазарджик. През 1884 г. е назначен с чин капитан за началник на румелийската полиция в гр. Пловдив. Включва се в борбата за Съединение на Княжество България с Източна Румелия, по-късно – в македоно-одринското революционно движение. Участва в Сръбско-българската война от 1885. Повишен е в чин майор и назначен за окръжен военен командир и командир на Пети резервен полк в гр. Пазарджик. Уволнен на 20 май 1892 г. и пенсиониран. Като пенсионер Иван Соколов продължава да работи с жар за защита интересите на своята родина. Включва се при събирането и уточняване сведенията за Априлското въстание от 1876 г. и оказва помощ при написването на тритомната история от Димитър Страшимиров. Неговия дом в Пазарджик е център на македонските дейци, а той е председател на македонското дружество в града.

Умира на 9 март 1907 в Пазарджик.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Слави Славов. Иван Вълчев Соколов (1844-1907). Биографичен очерк, София, 2003.
     Портал „Македония“         Портал „Македония