Йосиф Щросмайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Щросмайер
200
Католически епископ
Издигнат от Пий IX
Националност хърватин
Роден 4 февруари 1815
Осиек, Хърватия
Починал 8 април 1905
Джаково, Хърватия
Пост І епископ на Рашка

Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер (Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) [[1]] е хърватски католически епископ от немски произход, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският народ го почита като „баща на отечеството“.

Става доктор по философияСеминарията в Джаково, 1838), следва теология в Теологическия факултет, Будапеща (доктор по теология, Виена, 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 - 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (Spiritualdirektor) на Духовната академия Фринтанеум във Виена.

Назначен е за рашки епископ в Дяково през 1849 г. – утвърден през 1850 г. от папа Пий IX, а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в Сърбия. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата).

Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.

Епископ Йосиф е основател на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874).

Известен е като голям благотворител - за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „Monumenta Slavorum Meridionalium“ на Августин Тайнер (Augustin Theiner). Построява със собствени средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни (братя Миладинови)“ - сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосиф Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.

През 1860 г. еп. Йосиф е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на Православната и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.

Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата догма за непогрешимостта на папата, в която вижда препятствие за разбирателството между католици и православни.

Епископ Йосиф прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта.

През 1881 г. по повод на енцикликата »Grande munus« (30 септември 1880) в чест на св. св. Кирил и Методий отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика „Сан Клементе" и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.

Негов приятел е руският религиозен философ Владимир Соловьов (+ 1900), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София. На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали. [[2]] Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно. Паметникът се намира на ул. „Йосип Щросмайер” в столицата.

Трудове[редактиране | edit source]

• A. Špitelak (Hrsg.), Reden, Vorschläge und Erklärungen auf dem Vatikanischen Konzil, Zagreb 1929 • F. Šišić (Hrsg.), Korespondencija Raški-Štosmajer, 4 t., Zagreb 1928-1931 • F. Šišić, Josip Juraj Štrosmajer, Dokumenti i korespondencija, I, Zagreb 1933

Литература[редактиране | edit source]

  • Vasilije Đ. Krestić, Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora, Zagreb 2002.
  • Kosta Milutinović, Štrosmajer i jugoslovensko pitanje. Novi Sad, 1976 (Institut za izučavanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
  • Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, СбНУ, XXII-XXIII, 1906-1907, 1-71.
  • Encyclopedic Dictionary of Religion, Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
  • V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), Письма В.С. Соловева, Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
  • J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // Przeglad Powszechny, 1909, № 101.
  • Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // Вера и родина (август-сентябрь), 1925.
  • Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // Le Monde Slave, NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
  • W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // Ostkirchliche Studien, 1, 1952, № 2.
  • E. Winter, Rußland und das Papsttum, Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
  • А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. - Пер. сп., 1985, кн. XVI, 82-97.
  • Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. - Български преглед, V, 1899, кн. 6, 77-78.
  • М. Арнаудов, Братя Миладинови. Живот и дейност. С., 1969, 211-229.
  • П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. - Изв. на Инст. за история. Т. 18, 1967, 247-288.
  • Братя Миладинови. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
  • Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София. С., 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]