Владимир Соловьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Соловьов
Владимир Сергеевич Соловьев
руски философ

Роден
Починал
13 август 1900 г. (47 г.)
село Узкое, край Москва, Русия
Националност Флаг на Русия Русия
Философия
Регион руска философия
Епоха философия на 19-ти век
Школа платонизъм, христиански мистицизъм, руски символизъм
Идеи богочеловечество
Повлиян Николай Бердяев, Сергей Трубецкой, Александър Блок, Андрей Белий, Александър Кожев
Владимир Соловьов в Общомедия

Владимир Сергеевич Соловьов (на руски: Владимир Сергеевич Соловьев) е руски философ, поет, публицист и литературен критик. Син на руския историк Сергей Соловьов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Соловьов е роден в Москва на 28 януари (16 януари стар стил) 1853 г., в семейството на известния руски историк Сергей Соловьов. По майчина линия негов прадядо е украинския философ Григорий Сковорода (17221794).

На 20 години, през 1873 г., завършва Историко-философския факултет на Московския университет, а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема "Кризата на западната философия (против позитивистите)" ("Кризис западной философии (против позитивистов)").

Преподава в Московския университет и през 1875 г. за година и половина посещава Англия, Франция, Италия, Египет и др. В Лондон се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, гностическата литература, индийската и средновековната философия, Кабала и др. В Египет има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. "Три срещи" ("Три свиданья")). Връща се в Москва и на 14 февруари 1877 г. подава оставка като преподавател в Московския университет, след което започва да чете лекции към Санкт-Петербургския университет. Същата година се запознава с Фьодор Достоевски. През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема "Критика на отвлечените начала" ("Критика отвлеченных начал").

На 28 март 1881 г. в публична реч призовава за помилването на убийците на Александър II, като апелира за християнски морал, но молбата му е отхвърлена с негодувание от страна на слушателите и, поради конфликт с официалните власти, си подава оставката. След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. Своят най-голям труд "Оправдание на доброто" ("Оправдание добра") издава през 1897 г.

Умира на 13 август (31 юли стар стил) 1900 г., в село Узкое, край Москва.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Във философските си идеи Владимир Соловьов намира сродство с философи като Шелинг, Платон, Якоб Бьоме, Хегел, Плотин, гностицизма, Кабала и др. Превежда Вергилий, Данте, Микеланджело, Петрарка, Платон, Хайне, Шилер и др.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Соловьов повлиява творчеството на Николай Бердяев, Павел Флоренски, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Семьон Франк, Андрей Бели, Валери Брюсов, Александър Блок, Вячеслав Иванов, Фьодор Достоевски и др.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • "Кризата на западната философия (против позитивистите)", 1875 ("Кризис западной философии (против позитивистов)")
  • "Софùя. Начала на вселенското учение", 1876 ("Софùя. Начала вселенского учения")
  • "Философски начала на цялостното знание", 1877 ("Философские начала цельного знания")
  • "Критика на отвлечените начала", 1880 ("Критика отвлеченных начал")
  • "Лекции за Богочовечеството", 1881 ("Чтения о Богочеловечестве")
  • "За духовната власт в Русия", 1881 ("О духовной власти в России")
  • "Три речи в памет на Достоевски", 1883 ("Три речи в память Достоевского")
  • "Духовните основи на живота", 1884 ("Духовнье основье жизни")
  • "Еврейството и християнския въпрос", 1884 ("Еврейство и христианский вопрос")
  • "Великият спор и християнската политика", 1887 ("Великий спор и христианская политика")
  • "Националният въпрос в Русия", 1888 ("Национальный вопрос в России")
  • "Руската идея", 1888 ("Русская идея")
  • "Русия и Вселенската Църква", 1889 ("Россия и вселенская церковь")
  • "Общият смисъл на изкуството", 1890 ("Общий смысл искусства")
  • "За упадъка на средновековното световъзприемане", 1891 ("Об упадке средневекового миросозерцания")
  • "Смисълът на любовта", 1892-1894 ("Смьiсл любви")
  • "Спор за справедливостта", 1894 ("Спор о справедливости")
  • "Мохамед, неговия живот и религиозно учение", 1896 ("Магомет, его жизнь и религиозное учение")
  • "Византизъм и Русия", 1896 ("Византизм и Россия")
  • "Оправдание на доброто", 1897 ("Оправдание добра")
  • "Житейската драма на Платон", 1898 ("Жизненная драма Платона")
  • "Идеята за свръхчовека", 1899 ("Идея сверхчеловека")
  • "Теоретична философия", 1899 ("Теоретическая философия")
  • "Три разговора. Кратка повест за антихриста", 1900 ("Три разговора. Краткая повесть об антихристе")

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

На руски[редактиране | редактиране на кода]