Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шелинг)
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Шелинг
Friedrich Schelling
германски философ

Роден
Починал
20 август 1854 г. (79 г.)
Философия
Школа Германски идеализъм
Образование Тюбингенски университет
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Йохан Готлиб Фихте.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Философски писма за догматизма и критицизма“ (1796)
  • „Идеи за една философия на природата“ (1797)
  • „За световната душа“ (1798)
  • „Първи проект за една система на натурфилософията“ (1799)
  • „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800)
  • „Изложение на моята философска система“ (1801)
  • „Бруно“ (1802)
  • „Философия на изкуството“ (1802-1805)
  • „Лекции за метода на академичното обучение“ (1803)
  • „Философски изследвания върху същността на човешката свобода“ (1809)
  • „Възрастите на света“ (1811)
  • „Божествата на Самотраки“ (1815)
  • „Основи на позитивната философия“ (1832)
  • „Към история на модерната философия“ (1833-1834)
  • „Философия на откровението“ (1841-1842)
  • „Философия на митологията“ (1842)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Биографии и въведения във философията му
  • Hans Michael Baumgartner, Harald Korten: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling. Beck, München 1996, ISBN 3-406-38935-X.
  • Michaela Boenke (Hrsg.), Schelling. dtv, München 2001, ISBN 3-423-30695-5
  • Walter E. Ehrhardt, Friedrich Wilhelm Joseph Schelling. In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 30 (1999), S. 92–102.
  • Manfred Frank, Eine Einführung in Schellings Philosophie. (Suhrkamp-Taschenbuch Wissenschaft; 520). Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1985.
  • Werner E. Gerabek, Friedrich Wilhelm Joseph Schelling und die Medizin der Romantik. Studien zu Schellings Würzburger Periode, Frankfurt am Main, Berlin, Bern, New York, Paris und Wien: Peter Lang. Europäischer Verlag der Wissenschaften 1995 (= Europäische Hochschulschriften. Reihe 7, Abt. B, 7).
  • Arsenij V. Gulyga, Schelling. Leben und Werk. Aus dem Russischen übertragen von Elke Kirsten. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1989, ISBN 3-421-06493-8.
  • Reinhard Hiltscher, Stefan Klingner (Hrsg.), Friedrich Wilhelm Joseph Schelling, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2012
  • Wilhelm G. Jacobs, Schelling lesen. legenda 3, Verlag Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 2004, ISBN 3-7728-2240-1.
  • Jochen Kirchhoff, Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling. Mit Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Rowohlt, Reinbek 1988, ISBN 3-499-50308-5.
  • Gustav Leopold Plitt (Hrsg.), Aus Schellings Leben in Briefen, Leipzig: Hirzel 1869–1870 (Digitalisate: Band 1, Band 2).
  • Xavier Tilliette, Schelling: Biographie. Aus dem Franz. v. S. Schaper. Klett-Cotta, Stuttgart 2004, ISBN 3-608-94225-4.
  • Franz Josef Wetz, Friedrich W. J. Schelling zur Einführung. Junius, Hamburg 1996, ISBN 3-88506-939-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.