Философски начала на цялостното знание (Соловьов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Философски начала на цялостното знание“ (на руски: Философские начала цельного знания) е философско съчинение на руския философ Владимир Соловьов. То е писано и публикувано през 1877 г., когато Соловьов е на 24 г. Остава незавършено.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В това си съчинение Владимир Соловьов излага вижданията си по ред философски проблеми, които са философската основа на творчеството му. Дадени са характеристиките на закона за историческото развитие, показани са основните форми на общочовешкия организъм като свободна теософия, свободна теургия и свободна теокрация. Разгледани са подробно недостатъците на натурализма и емпиризма, прехода към рационализъм и идеализъм, особеностите на мистицизма и новата философия на цялостното знание. Разгърнато е понятието на Соловьов за Абсолютното, неговата троичност и единност, и отделните фази, в които то се проявява. Положени са основите на органичната логика и е дадено учението на Соловьов за Идеята.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]