Плотин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плотин
античен философ
Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин.
Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин.

Роден
Починал
270 г. (65 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Неоплатонизъм
Интереси Метафизика, Платонизъм
Повлиян Аристотел, Платон, Амоний Сакас
Повлиял Християнство[1], Хипатия, Порфирий, Ренесансов платонизъм
Плотин в Общомедия

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма. Той е ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата „Енеади", написана посмъртно от Порфирий, подреждайки неговите мисли.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Плотин е роден в Ликополис, Египет през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на Порфирий, който записва, че той е починал на 66 години през 270-а година в Кампания. Малко се знае за живота на Плотин – не е сигурно дали е грък, тъй като не е преподавал в Древна Гърция, а в Рим.[2] На 27 годишна възраст (ок. 232 година) решава да заживее в античния град Александрия и да изучава философията. Там той е разочарован от всеки един философски учител, докато не намира Амоний Сакас, тогава Плотин казва, че „Това е човекът, когото търсех.“, учейки при него близо 11 години.

На 38 годишна възраст той напуска Александрия и се записва в армията на император Гордиан Трети с идеята да изучава източните философии, особен интерес е имал към индийските и персийските учения. Походът до Сирия бил пълен провал, тъй като Гордиан бива убит след преврат, а Плотин бива изоставен. След много трудности обаче, той стига до Антиохия, а 2 години след това се мести в Рим, когато на власт вече е бил император Филип I Араб.

Близък е бил с император Галиен, който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, по неизвестни причини му е отказано[3]. В последните 16 години от живота си живее в град Сицилия близо до мястото където е починал Амоний Сакас.[4].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Плотин написва общо 54 трактата, които Порфирий след смъртта му разделя на 9 отделни групи, кръщавайки ги „Енеади“ (енеада преведено от гръцки означава девет).

В Енеада I Плотин дискутира естеството на добродетелите, красотата и щастието или философското движение - етика. Енеада II изследва природата на материята, обръщайки внимание на връзката между реалното и потенциалното. В Енеада III разсъждава върху „времето“ и „безкрайността“ - за втора и трета енеади може да се каже също, че обхващат теми като космологията и натурфилософията. Енеада IV е посветена на „безсмъртието на душата“ като Плотин разглежда връзката между душата и тялото. Енеада V разглежда йерархичната връзка между трите космологични субстанции - Единно, Ум и Душа. В Енеада VI Плотин пише за видовете „същестуване“, числата, множествеността на Идеите, които влизат в Душата и завършва с дискутиране на това какво е „Добро“ или моралната страна на Единното.

Колкото са разновидни по своята тематика, енеадите са и толкова различни по размер - някои от трактатите са 3-4 страници, докато други - близо сто.


Философия[редактиране | редактиране на кода]

Единно, Ум и Душа[редактиране | редактиране на кода]

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. Той създава философска система, повлияна и от други древногръцки философски школи и учения като аристотелизъм, неопитагоризъм и платонизъм.[5]

Единно[редактиране | редактиране на кода]

Единното или Едно, може да бъде назовано и като Абсолют – това е върховната и най-- проста истина, която е първоизточник на всичко. [6] То е създател на всички реалности. Единното не съществува в нищо вече съществуващо, но и не може да бъде унищожено. Плотин свързва Абсолюта с „Красотата“ и „Добротата“ подобно в „Държавата“ на Платон, където последният разсъждава върху „Идеята за Благото“. Всичко произлиза от Едно, но всичко вече е по-нисшо, тъй като Едно е перфектно, а всичко друго – неперфектно.

Пълно обяснение какво точно е Единното е невъзможно, може да се разсъждава върху това какво по-скоро не е - то не е съвкупност от всичката „доброта“ или от всички единици, например. Единното носи това име, защото най-лесно може да бъде възприето, то е символ на абсолютната простота, първичното начало.

Ум[редактиране | редактиране на кода]

Ум, Разум или Интелект е първият елемент, който е част от Единното. За разлика от Единното, Умът не може да бъде върховна истина или основа на всичко съществуващо, тъй като самата сложност на идеята за „мисленето“ - субектът, който извършва действието и обектът, за който се мисли, се нуждае от определено „обяснение“ на това, което в своята същност е абсолютно просто. Плотин разграничава два „логически“ вида Интелект - първият обхваща процесът на мислене, а вторият материализирането (реализирането) му, като по този начин се „връща“ в Едно.

Душа[редактиране | редактиране на кода]

Душата е втората субстанция, част от Абсолюта. Душата не е основата за живота, това е Интелектът. Плотин смята че, за да има има живот трябва да има желание, а най-- голямата форма за „желание“ се намира в Умът (Интелект). Всичко, което има душа (например човек или всяко друго живо същество) живее, за да достигне някаква форма на желание - например човек може да копнее за почивка, но моментното му състояние да е напълно различно.

Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части – висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата – седалище на личността, и оттам – хранителница на страсти и пороци. Висшата форма на душата е тази, която е излязла от тялото и обратно - нисшата е онази, която е в него, тя може да съществува без тяло, но обратното е невъзможно.

Плотин категорично е против идеята за самоубийство, според него душата не може насилствено да бъде изкарана - това е възможно само ако се потърси по-високо „ниво“ на Разум.

Феноменализъм[редактиране | редактиране на кода]

В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип – чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото).

Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл.

Гностицизъм[редактиране | редактиране на кода]

В трактатите си, Плотин атакува учението на гностицизма, тъй като то споделя идеи, които са напълно противоположни. Според някои от гностическите системи Материята и всички нейни разновидности са „зли“. За него Единното е създател на материята и всички реалности, а единното е „Добро“.[7] Той отрича и учението им, което гласи, че мистичното знание е единственият път към спасението на душата. Плотин не вярва, че „злото“, като независима величина съществува. Злото е сравнено с „тъмнината“, която не може да същестува сама по себе си, а само когато липсва „светлина“ – тоест зло има, когато липсва добро.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Философията на Плотин е повлияла на почти всички съвременни западни религии, включително и Авраамическите – Християнство, Ислям и Юдаизъм. Идеята за християнския рай, който хората достигат след като си отидат е много близка до Плотиновата мисъл – след смъртта следва безкрайният свят на идеята.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27 – 28
  2. Пламен Асенов, „Великите европейци – Плотин“, Българско национално радио, 2020 г.
  3. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46 – 47
  4. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47
  5. Merlan, Philip. “Plotinus,” in The Encyclopedia of Philosophy. Edited by Paul Edwards. New York: Crowell, Collier, and MacMillan, 1967.
  6. Пламен Асенов, „Великите европейци – Плотин“, Българско национално радио, 2020 г.
  7. Alex Scott,"Plotinus – The Enneads", 2002 г.
  8. Бъртранд Ръсел, „История на западната философия – том 1: Антична Философия“, SkyPrint, 2017 г.