Прокъл (философ)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вижте пояснителната страница за други личности с името Прокъл.
|
Прокъл Πρόκλος ὁ Διάδοχος |
|
|---|---|
| древногръцки философ | |
| Роден | |
| Починал | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Прокъл в Общомедия | |
Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος; на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите „Първооснови на теологията“ и „За теологията на Платон“, както и коментари към диалозите на Платон, „Елементи“ на Евклид, „Дела и дни“ на Хезиод, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му „Съгласие между Омир, Платон и Питагор“.
| |||||||
