Прокъл (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Прокъл.

Прокъл
Πρόκλος ὁ Διάδοχος
древногръцки философ
Роден
Починал
17 април 485 г. (73 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Прокъл в Общомедия

Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος; на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите Първооснови на теологията и За теологията на Платон, както и коментари към диалозите на Платон, Елементи на Евклид, Дела и дни на Хезиод, Тетрабиблос на Клавдий Птолемей, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му Съгласуване на Омир, Платон и Питагор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Жан Брюн. Неоплаонизмът. ИК "Одри", С., 2002.
  • Прокъл. Първооснови на теологията. Изд. "Лик", С., 1995.
  • Ради Радев. Антична философия. Изд. "Идея", С., 1994.
  • Хегел. История на философията, т. 3. Изд. "Наука и изкуство", С., 1982.