Прокъл (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прокъл.

Прокъл (философ)
древногръцки философ
Роден
Починал
17 април 485 г. (73 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Прокъл (философ) в Общомедия

Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος, на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите "Първооснови на теологията" и "За теологията на Платон", както и коментари към диалозите на Платон, "Елементи" на Евклид, "Дела и дни" на Хезиод, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му "Съгласие между Омир, Платон и Питагор".