Прокъл (философ)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Прокъл.
|
Прокъл Πρόκλος ὁ Διάδοχος |
|
|---|---|
| древногръцки философ | |
| Роден |
8 февруари 412 г.
|
| Починал | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Прокъл в Общомедия | |
Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος; на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите Първооснови на теологията и За теологията на Платон, както и коментари към диалозите на Платон, Елементи на Евклид, Дела и дни на Хезиод, Тетрабиблос на Клавдий Птолемей, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му Съгласуване на Омир, Платон и Питагор.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Жан Брюн. Неоплаонизмът. ИК "Одри", С., 2002.
- Прокъл. Първооснови на теологията. Изд. "Лик", С., 1995.
- Ради Радев. Антична философия. Изд. "Идея", С., 1994.
- Хегел. История на философията, т. 3. Изд. "Наука и изкуство", С., 1982.
| |||||||
