Прокъл (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος, на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.

Живот[редактиране | edit source]

Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.

Творчество[редактиране | edit source]

Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите "Първооснови на теологията" и "За теологията на Платон", както и коментари към диалозите на Платон, "Елементи" на Евклид, "Дела и дни" на Хезиод, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му "Съгласие между Омир, Платон и Питагор".