Прокъл (философ)
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
 |
Вижте пояснителната страница за други значения на Прокъл.
| Прокъл (философ) | |
|---|---|
| древногръцки философ | |
| Роден |
8 февруари 412 г.
|
| Починал | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Прокъл (философ) в Общомедия | |
Прокъл (на старогръцки: Πρόκλος, на латински: Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите "Първооснови на теологията" и "За теологията на Платон", както и коментари към диалозите на Платон, "Елементи" на Евклид, "Дела и дни" на Хезиод, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му "Съгласие между Омир, Платон и Питагор".
|
|||||||
