Амелий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Амелий (на старогръцки: Ἀμέλιος; на латински: Amelius) (3 век) e неоплатонически философ и писател, ученик на Плотин, от втората половина на 3 век. Той бил ученик и на Нумений от Апамея и на стоика Лизимах.[1]

Амелий е един от първите и най-близки приятели и ученици на Плотин в Рим. Написал близо 100 книги със записки от беседите на Плотин, които са изгубени.[2] Той искал да направи негов портрет, но Плотин отказал. Въпреки това Амелий поканил най-добрия тогавашен скулптор, Картерий, който направил по спомени портрета на Плотин.[3]

Неговият съученик Порфирий съобщава, че много обичал жертвоприношенията и никога не пропускал свещенодействията по новолуние и религиозните празници.[4]

Лонгин твърдял, че Плотин и Амелий се откроявали от останалите тогавашни мислители с множеството разглеждани въпроси и със собствения си метод на изследване.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Порфирий, Животът на Плотин. – В: Порфирий, Пещерата на нимфите. Изд. "Библиотека 48", С., 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Порфирий, Животът на Плотин, 3.
  2. Порфирий, Животът на Плотин, 3.
  3. Порфирий, Животът на Плотин, 1.
  4. Порфирий, Животът на Плотин, 10.
  5. Порфирий, Животът на Плотин, 21.