Хипатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хипатия
Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα
древногръцки учен

Родена
370 г.
Починала
415 г. (45 г.)
Научна дейност
Област Математика, астрономия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Неоплатонизъм
Хипатия в Общомедия

Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (на старогръцки: Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е древногръцки учен, математик и философ от Александрия. Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията. Преподава в Александрия, схоларх в Александрийската школа на неоплатонизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хипатия е родена около 370 година в Александрия, Римската империя, в семейството на математика Теон Александрийски, считан за един от най-образованите мъже в Александрия по онова време и последен управител на Александрийската библиотека, преди закриването и́ от ортодоксалния християнски император Теодосий I. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички достъпни по това време науки.

Около 400-та година Хипатия е поканена да чете лекции в Александрийската библиотека, където завежда една от водещите катедри – катедрата по философия. Преподавала философиите на Платон и Аристотел. Преподавала математика и се занимавала с изчисляване на астрономически таблици. Написала коментари към съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски ( ІІІ век от н. е.). Повечето ѝ трудове са унищожени при опожаряването на Библиотеката. Хипатия е известна с трудовете си по математика и геометрия, и най-вече с идеите си за коничните сечения, изложени от Аполоний Пергски. В нейния най-известен труд „За конусите на Аполоний“ се описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.

Хипатия участвала в александрийската градска политика. Имала близки отношения с префекта на града Орест. Вярвайки, че е в основата на лошото отношение към александрийския епископ Кирил Александрийски (по-късно канонизиран) е заловена и убита от разярена тълпа християни, според християнския историк Сократ Схоластик предвождана от някой си Петър.[1] Въпреки това, трудът на живота ѝ остава жив. По-късно Декарт, Нютон и Лайбниц, доразвиват труда ѝ.

Александрийският поет Паладий писал за нея:

Всичко в теб, о, Хипатия, е небесно – и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]