Хипатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хипатия
Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα
гръцки учен

Родена
около 360 г.
Починала
март 415 г. (55 г.)
Научна дейност
ОбластМатематика, астрономия
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаНеоплатонизъм
Семейство
БащаТеон Александрийски
Хипатия в Общомедия

Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (на старогръцки: Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е късноантичен гръцки учен, математик и философ от Александрия. Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията, за която има надеждно документирани сведения. Преподава в Александрия, схоларх в Александрийската школа на неоплатонизма. Известна е преди всичко с трагичната си смърт, като убийството ѝ от ревностни християни се описва от антични автори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хипатия е родена около 350 – 355 година[1] (според други автори през 370 г.) в Александрия, Римската империя, в семейството на математика Теон Александрийски, считан за един от най-образованите мъже в Александрия по онова време и последен управител на Александрийската библиотека, преди закриването и́ от ортодоксалния християнски император Теодосий I. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички достъпни по това време науки. Приписва ѝ се изобретяването на хигрометъра, астролабията и пособие за дестилиране на вода. Има сведения, че Хипатия е изнасяла публични лекции и вероятно е имала отворен за посещения кабинет в Александрия.

Около 400 година Хипатия е поканена да чете лекции в Александрийската библиотека, където завежда една от водещите катедри – катедрата по философия. Преподавателската си дейност провеждала от позициите на неоплатонизма, повлияна най-вече от Плотин и от сирийския философ Ямвлих от Халкида, но прилага неоплатонизма предимно към математиката и естествената философия. Преподавала философиите на Платон и Аристотел, математика и се занимавала с изчисляване на астрономически таблици. Написала коментари към съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски (ІІІ век). Повечето ѝ трудове са унищожени при опожаряването на Библиотеката. Хипатия е известна с трудовете си по математика и геометрия, и най-вече с идеите си за коничните сечения, изложени от Аполоний Пергски. В нейния най-известен труд „За конусите на Аполоний“ се описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.

Хипатия участвала в александрийската градска политика. Имала близки отношения с префекта на града Орест. Вярвайки, че е в основата на лошото отношение към александрийския епископ Кирил Александрийски (по-късно канонизиран) е заловена и убита от разярена тълпа християни, според християнския историк Сократ Схоластик предвождана от някой си Петър.[2] Твърди се, че е убита от парабеланите – воини на християнството, заели се с насилствено налагане на религията върху неверниците. Смятаната за вещица Хипатия е съблечена гола, пребита и публично изгорена[3]. Някои учени смятат, че смъртта ѝ бележи началото на период от стотици години без женско присъствие в науката.

Въпреки това, творчеството ѝ се запазва. По-късно Декарт, Нютон и Лайбниц, доразвиват труда ѝ.

Александрийският поет Паладий писал за нея:

Всичко в теб, о, Хипатия, е небесно – и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Животът ѝ е пресъздаден във филма Агора с участието на Рейчъл Вайс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hypatia | Death, Facts, & Biography. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)
  2. Сократ Схоластик. Църковна история, превод от гръцки, направен в Санкт-Петербургската духовноа академия
  3. Hypatia of Alexandria. // Ancient History Encyclopedia. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)
  • Кинг, Питър Дж. ,”Сто философи”, изд. Кибеа,2007 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]