Хипатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хипатия
Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα
древногръцки учен

Родена
около 360 г.
Починала
март 415 г. (55 г.)
Научна дейност
Област Математика, астрономия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Неоплатонизъм
Семейство
Баща Теон Александрийски
Хипатия в Общомедия

Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (на старогръцки: Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е гръцки учен, математик и философ от Александрия. Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията, за която има надеждно документирани сведения. Преподава в Александрия, схоларх в Александрийската школа на неоплатонизма. Известна е преди всичко с трагичната си смърт, като убийството ѝ от ревностни християни се описва от антични автори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хипатия е родена около 350 – 355 година[1] (според други автори през 370 г.) в Александрия, Римската империя, в семейството на математика Теон Александрийски, считан за един от най-образованите мъже в Александрия по онова време и последен управител на Александрийската библиотека, преди закриването и́ от ортодоксалния християнски император Теодосий I. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички достъпни по това време науки. Приписва ѝ се изобретяването на хидрометъра, астролабията и пособие за дестилиране на вода. Има сведения, че Хипатия е изнасяла публични лекции и вероятно е имала отворен за посещения кабинет в Александрия.

Около 400 година Хипатия е поканена да чете лекции в Александрийската библиотека, където завежда една от водещите катедри – катедрата по философия. Преподавала философиите на Платон и Аристотел. Преподавала математика и се занимавала с изчисляване на астрономически таблици. Написала коментари към съчиненията на Аполоний Пергски и Диофант Александрийски (ІІІ век). Повечето ѝ трудове са унищожени при опожаряването на Библиотеката. Хипатия е известна с трудовете си по математика и геометрия, и най-вече с идеите си за коничните сечения, изложени от Аполоний Пергски. В нейния най-известен труд „За конусите на Аполоний“ се описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.

Хипатия участвала в александрийската градска политика. Имала близки отношения с префекта на града Орест. Вярвайки, че е в основата на лошото отношение към александрийския епископ Кирил Александрийски (по-късно канонизиран) е заловена и убита от разярена тълпа християни, според християнския историк Сократ Схоластик предвождана от някой си Петър.[2] Твърди се, че е убита от парабеланите – воини на християнството, заели се с насилствено налагане на религията върху неверниците. Смятаната за вещица Хипатия е съблечена гола, пребита и публично изгорена[3]. Някои учени смятат, че смъртта ѝ бележи началото на период от стотици години без женско присъствие в науката.

Въпреки това, творчеството ѝ се запазва. По-късно Декарт, Нютон и Лайбниц, доразвиват труда ѝ.

Александрийският поет Паладий писал за нея:

Всичко в теб, о, Хипатия, е небесно – и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Животът ѝ е пресъздаден във филма Агора с участието на Рейчъл Вайс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hypatia | Death, Facts, & Biography. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)
  2. Сократ Схоластик. Църковна история, превод от гръцки, направен в Санкт-Петербургската духовноа академия
  3. Hypatia of Alexandria. // Ancient History Encyclopedia. Посетен на 20 ноември 2019. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]