Свободна воля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свободната воля е философска концепция, според която рационалните субекти могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени ограничения.

Проблемът за наличието и ограниченията на свободата на волята е свързан с концепциите за свободата и причинността (карма). В историята на философията са известни няколко негови решения. Някои философи смятат, че основен проблем е метафизичното ограничение, поставяно от детерминизма, според който всички събития в света са причинно детерминирани. В това отношение се противопоставят теориите на метафизичния либертаризъм, отричащ детерминизма и приемащ съществуването или поне възможността на свободната воля, и метафизичния детерминизъм, отхвърлящ нейната възможност.

Тези два възгледа, които приемат причинно-следствената детерминираност като съществен фактор във въпроса за свободната воля, се обединяват под общото наименование инкомпатибилизъм. Теорията, според която детерминираността не е съществена, се нарича компатибилизъм и включва няколко алтернативни обяснения за това, кои групи ограничения имат отношение към свободната воля — физически (например окови или затвор), социални (цензура, заплаха от наказание) или психологически (натрапчиви импулси, фобии).

Принципът на свободната воля е свързан с религията, етиката и науката. От религиозна гледна точка свободната воля предполага, че индивидуалната воля и изборът могат да съществува едновременно с всемогъщо божество. В етиката свободната воля се свързва с моралната отговорност на индивида за неговите постъпки. В науката свободната воля има отношение към прогностичната точност на моделите, включващи свободно действащи личности.

В Западната философия[редактиране | редактиране на кода]

Инкомпатибилизъм[редактиране | редактиране на кода]

Инкомпатибизмът е възгледът, че свободната воля и детерминизмът са логически несъвместими и следователно основният въпрос за наличието или отсъствието на свободна воля е еквивалентен на въпроса дали действията на хората са детерминирани. Крайните детерминисти, като Мартин Лутер и Пол-Анри Дитрих Холбах, са инкомпатибилисти: те приемат детерминизма и отхвърлят свободната воля. Обратно, метафизичните либертаристи, като Томас Рийд и Робърт Кейн, също са инкомпатибилисти, но приемат свободната воля и отхвърлят детерминизма: според тях съществува някаква форма на индетерминизъм.[1] Друг възглед е този на крайните инкомпатибилисти, според които свободната воля е несъмвместима не само с детерминизма, но и с индетерминизма.[2]

Един от традиционните аргументи в полза на инкомпатибилизма се основава на виждането, че ако човекът е подобен на другите механични обекти, като билярдна топка, кукла или робот, чието поведение е предопределено, тогава той не трябва да има свободна воля.[1][3] Този аргумент е отхвърлян от компатибилистите, които смятат, че дори хората да имат нещо общо се тези механични обекти, все пак остава възможно и желателно те да се различават от тях в определени отношения.[4]

Друг аргумент в защита на инкомпатибилизма е този за „каузалната верига“, характерен за идеалистическата теория за свободната воля. Повечето инкомпатибилисти отхвърлят идеята, че свободата на действие се състои просто в „доброволното“ поведение, а смятат, че свободната воля изисква човекът да бъде „крайната“ или „пораждащата“ причина на своите действия — той да бъде causa sui ("причина на себе си"). За да бъде отговорен за своите действия, той трябва да бъде първопричината на тези действия, да няма предшестваща причина за причината на действията му. Ако е верен детерминизмът, тогава изборите на човек са причинени от събития и факти извън неговата власт и той не може да бъде крайната причина на действията си, следователно не може да има свободна воля.[5][6][7] Този аргумент е критикуван от различни философи компатибилисти.[8][9]

Трети аргумент в полза на инкомпатибилизма е формулиран от Карл Джинет през 60-те години на XX век и често е коментиран от съвременниците. В опростен вид аргументът изглежда така: ако детерминизмът е истинен, ние нямаме власт нито върху събитията от миналото, които определят нашето настоящо състояние; нито върху природните закони. Следователно не можем да влияем и върху техните следствия. Тъй като според детерминизма нашите настоящи избори и действия са необходимо следствие от миналото и природните закони, то ние не можем да влияем върху тези избори и действия, следователно нямаме свободна воля.[10]

Краен детерминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Пол-Анри Дитрих Холбах (1723-1789) е краен детерминист

Детерминизмът е широко понятие с различни значения, на които съответстват различни проблеми, свързани със свободната воля.[11]

  • Каузалният детерминизъм приема, че бъдещите събития са предопределени от миналите и настоящите събития в съчетание с природните закони. Тази форма на детерминизма понякога се илюстрира чрез мисловния експеримент с демона на Лаплас: ако си представим същество, което познава всички факти от миналото и настоящето, както и природните закони, управляващи вселената, то в един детерминистичен свят това същество би било способно да използва това познание, за да предвиди бъдещето до най-малките подробности.[12]
  • Логическият детерминизъм е възгледът, че всички твърдения за миналото, настоящето и бъдещето са или истинни, или неистинни. В този контекст проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как изборите могат да бъдат свободни, когато бъдещите събития вече са истинни или неистинни в настоящето.[11]
  • Теологическият детерминизъм е идеята, че има бог, който предопределя всичко, което хората правят, знаейки предварително техните действия[13] или нареждайки им предварително какво да правят.[14] От тази гледна точка проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как действията на хората могат да бъдат свободни, ако съществува бог, който ги е предопределил.
  • Биологическият детерминизъм е възгледът, че цялото поведение, вярвания и желания са зададени от биохимическата структура на тялото, която от своя страна се определя от генетиката и окръжаващата среда.
  • Други форми на детерминизма са културният детерминизъм и психологическият детерминизъм.[11]

Метафизичен либертаризъм[редактиране | редактиране на кода]

Свободната воля като съчетание на случайност и детерминираност[редактиране | редактиране на кода]

Компатибилизъм[редактиране | редактиране на кода]

Други възгледи[редактиране | редактиране на кода]

В Източната философия и богословието[редактиране | редактиране на кода]

В науката[редактиране | редактиране на кода]

Вяра в свободната воля[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) van Invagen, P. An Essay on Free Will. Oxford, Clarendon Press, 1983. ISBN 0-19-824924-1.
  2. ((en)) Pereboom, D. Living without Free Will. Cambridge University Press, 2003.
  3. ((en)) Fischer, J.M. Incompatibilism. // Philosophical Studies 43. 1983. с. 121–37.
  4. ((en)) Dennett, D. Elbow Room: The Varieties of Free Will Worth Wanting. Bradford Books, 1984. ISBN 0-262-54042-8.
  5. ((en)) Kane, R. The Significance of Free Will. Oxford, Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-512656-4.
  6. ((en)) Campbell, C.A. On Selfhood and Godhood. London, George Allen and Unwin, 1957. ISBN 0-415-29624-2.
  7. ((en)) Sartre, J.P. Being and Nothingness. New York, Washington Square Press, 1993, [1943].
  8. ((en)) Bok, H. Freedom and Responsibility. Princeton, Princeton University Press, 1998. ISBN 0-691-01566-X.
  9. ((en)) Fischer, John Martin. The metaphysics of free will : an essay on control. Cambridge, Mass, Blackwell, 1994. ISBN 9781557861559.
  10. ((en)) Van Inwagen, Peter и др. Metaphysics: The Big Questions. Malden, Mass, Blackwell Publishers, 1998. ISBN 9780631205883.
  11. а б в ((en)) Vihvelin, Kadri. Arguments for Incompatibilism. // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. stanford.edu, 2003. Посетен на 2011-11-26.
  12. ((en)) Suppes, P. The Transcendental Character of Determinism. // Midwest Studies in Philosophy 18. 1993. DOI:10.1111/j.1475-4975.1993.tb00266.x. с. 242–257.
  13. ((en)) Fischer, John Martin. God, Foreknowledge and Freedom. Stanford, CA, Stanford University Press, 1989. ISBN 1-55786-857-3.
  14. ((en)) Watt, Montgomery. Free-Will and Predestination in Early Islam. London, Luzac & Co, 1948.