Робин Джордж Колингуд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робин Джордж Колингуд
Robin George Collingwood
британски историк и философ

Роден
Починал
9 януари 1943 г. (53 г.)
Конистън, Великобритания
ПогребанВеликобритания

Религияангликанство
Философия
РегионЗападна философия
ШколаОксфордска философия
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вОксфордски университет
ПовлиянИмануел Кант, Георг Хегел, Джамбатиста Вико, Франсис Хърбърт Брадли, Джон Ръскин, Бенедето Кроче
Робин Джордж Колингуд в Общомедия

Робин Джордж Колингуд (на английски: Robin George Collingwood) е британски философ и историк. Основно работи в полето на историята, естетиката, метафизиката. Развива своите идеи под въздействие философията на Имануел Кант, Георг Хегел, Джамбатиста Вико, Франсис Хърбърт Брадли и Джон Ръскин. Силно влияние оказват и италианските идеалисти от началото на 20 век, като Бенедето Кроче.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 февруари 1889 г. в Картмел, Къмбрия (днес Ланкашър) в семейството на художника и изкуствовед, професор в Редингския университет Уилям Гершом Колингуд, който работи като личен секретар на Джон Ръскин в последните години от живота на Ръскин. Майката на Колингуд е талантлива пианистка. Следва в Юнивърсити колидж, Оксфорд, където от 1936 до 1941 г. е професор по метафизика. Най-известната му книга е Идеята за историята, издадена посмъртно през 1946 г. въз основа на негови текстове.

След няколко инсулта Колингуд умира в Конистън, Ланкашър, на 9 януари 1943 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни произведения, публикувани приживе[редактиране | редактиране на кода]

  • Religion and Philosophy (Религията и философията) (1916)
  • Roman Britain (Римска Британия) (1923)
  • Speculum Mentis; or The Map of Knowledge (Speculum Mentis или Картата на познанието) (1924)
  • Outlines of a Philosophy of Art (Очерк по философия на изкуството) (1925)
  • The Archaeology of Roman Britain (Археологията на Римска Британия) (1930)
  • An Essay on Philosophic Method (Есе върху метода на философията) (1933)
  • Roman Britain and the English Settlements (Римска Британия и английските поселища) (заедно с Дж. Майръс, 1936)
  • The Principles of Art (Принципи на изкуството) (1938)
  • An Autobiography (Автобиография) (1939)
  • The First Mate's Log (Дневник на първия приятел) (1940)
  • An Essay on Metaphysics (Есе по метафизика) (1940)
  • The New Leviathan (Новият Левиатан) (1942)

Публикувани след смъртта му трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • The Idea of Nature (Идеята за природата) (1945)
  • The Idea of History (Идеята за историята) (1946)
  • Essays in the Philosophy of Art (Есета по философия на изкуството) (1964)
  • Essays in the Philosophy of History (Есета по философия на историята) (1965)
  • Essays in Political Philosophy (Есета по политическа философия) (1989)
  • The Principles of History and Other Writings in Philosophy of History (Принципи на историята и други текстове по философия на историята) (2001)
  • The Philosophy of Enchantment: Studies in Folktale, Cultural Criticism, and Anthropology (Философията на омагьосването: Изследвания върху народната приказка, културната критика и антропологията) (2005)

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Идеята за историята. София: Евразия, 1995.
  • Идеята за природата. Превод от английски език Слава Янакиева. София: Панорама, 2021, 260 с. ISBN 9786197609028

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]