Джамбатиста Вико
| Джамбатиста Вико Giovanni Battista (Giambattista) Vico | |
| италиански философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Неапол, Неаполитанско кралство |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Неаполитански университет Федерико Втори |
| Философия | |
| Епоха | Философия на 17 – 18 век |
| Школа | Конструктивистка епистемология (политическа философия) |
| Текстове | „Новата наука“ |
| Повлиян | Платон, Тацит, Френсис Бейкън, Хуго Гроций |
| Повлиял | Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт |
| Джамбатиста Вико в Общомедия | |
Джамбатиста Вико (на италиански: Giovanni Battista (Giambattista) Vico или Vigo) е италиански мислител, историк и философ. Известен е най-вече като автор на „Новата наука“ (Principi di Scienza Nuova d'intorno alla Comune Natura delle Nazioni), книга съдържаща неговата историко-философска концепция.
Настроен неодобрително към собствената си съвременност, Вико остава непризнат, но ретроспективно в неговото творчество се откриват актуални идеи от теория на повествованието, историцизма и др., а множество съвременни мислители се позовават на него (напр. Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 юни 1668 година в Неапол, Неаполитанско кралство, в многодетното семейство на книжар. На 7-годишна възраст претърпява злополука и остава неподвижен за цели пет часа. Лекарите смятали, че момчето или ще умре, или ще остане умствено увредено. Обаче отсъденото в нито една от двете възможности не се сбъдва. Джамбатиста пораства като меланхоличен и раздразнителен.
За да избегне подигравките на съучениците си, слабоватият, срамежлив и затворен младеж почти не посещава учебни заведения. Официалното му обучение е в Университета в Неапол, който завършва през 1694 г. като доктор по гражданско и каноническо право. След това става преподавател по реторика в Неаполитанския университет, където работи почти до смъртта си. През 1723 г. кандидатства безуспешно за мястото на преподавател по гражданско право. По-късно Вико се отдава на научни изследвания в областта на историята, философията и филологията.
При формирането на възгледите си Вико е повлиян от любимите си четирима автори: Платон, Тацит, Френсис Бейкън и Хуго Гроций. Той отхвърля картезианската философия, възразява срещу големите политически учения от Ренесанса и Новото време на Макиавели, Спиноза, Хобс, Лок и Пиер Блей.
Умира на 23 януари 1747 година в Неапол на 78-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Съчинения (в оригинал и преводи)
- De Italorum Sapientia
- De Nostri Temporis Studiorum Ratione
- Scienza Nuova (1725; 1741)
- Vita de Giambatista Vico scritta da semedisimo / Животът на Джамбатиста Вико, описан от самия него, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995, 472 с.
- За него (на бълг. и чужди езици)
- Верин Д., Новото изкуство на автобиографията (в „Животът...“, с.114 – 470)
- Лозев А., „Философия от думи или анахронизма на Вико“, в. Литературен вестник, #12/10/1992
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Джамбатиста Вико в
проекта Гутенберг - Portale Vico, специализиран уебсайт ((it))
- Ангел В. Ангелов, „Едуард Саид: Критически прочит към Ерих Ауербах“, електронно списание LiterNet, 30.11.2010, № 11 (132)
- ((it)) Andrea Battistini, Vico, Giambattista. В: Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Filosofia, 2012
- ((it)) Domenico Proietti, Vico, Giambattista. В: Enciclopedia dell'Italiano, 2011
- ((it)) Mario Fubini, Vico, Giovambattista. В: Enciclopedia Dantesca, 1970
- ((it)) Fausto Nicolini, VICO, Giambattista. В: Enciclopedia Italiana, 1937
|
