Джамбатиста Вико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джамбатиста Вико
Giovanni Battista (Giambattista) Vico
италиански философ

Роден
Починал
23 януари 1747 г. (78 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Философия
Епоха Философия на 17 – 18 век
Школа Конструктивистка епистемология (политическа философия)
Текстове „Новата наука“
Образование Неаполски университет Федерико Втори
Повлиян Платон, Тацит, Френсис Бейкън, Хуго Гроций
Повлиял Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт
Джамбатиста Вико в Общомедия

Джамбатиста Вико (на италиански: Giovanni Battista (Giambattista) Vico или Vigo) е италиански мислител, историк и философ. Известен е най-вече като автор на „Новата наука“ (Principi di Scienza Nuova d'intorno alla Comune Natura delle Nazioni), книга съдържаща неговата историко-философска концепция.

Настроен неодобрително към собствената си съвременност, Вико остава непризнат, но ретроспективно в неговото творчество се откриват актуални идеи от теория на повествованието, историцизма и др., а множество съвременни мислители се позовават на него (напр. Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 юни 1668 година в Неапол, Неаполитанско кралство, в многодетното семейство на книжар. На 7-годишна възраст претърпява злополука и остава неподвижен за цели пет часа. Лекарите смятали, че момчето или ще умре, или ще остане умствено увредено. Обаче отсъденото в нито една от двете възможности не се сбъдва. Джамбатиста пораства като меланхоличен и раздразнителен.

За да избегне подигравките на съучениците си, слабоватият, срамежлив и затворен младеж почти не посещава учебни заведения. Официалното му обучение е в Университета в Неапол, който завършва през 1694 г. като доктор по гражданско и каноническо право. След това става преподавател по реторика в Неаполитанския университет, където работи почти до смъртта си. През 1723 г. кандидатства безуспешно за мястото на преподавател по гражданско право. По-късно Вико се отдава на научни изследвания в областта на историята, философията и филологията.

При формирането на възгледите си Вико е повлиян от любимите си четирима автори: Платон, Тацит, Френсис Бейкън и Хуго Гроций. Той отхвърля картезианската философия, възразява срещу големите политически учения от Ренесанса и Новото време на Макиавели, Спиноза, Хобс, Лок и Пиер Блей.

Умира на 23 януари 1747 година в Неапол на 78-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения (в оригинал и преводи)
  • De Italorum Sapientia
  • De Nostri Temporis Studiorum Ratione
  • Scienza Nuova (1725; 1741)
  • Vita de Giambatista Vico scritta da semedisimo / Животът на Джамбатиста Вико, описан от самия него, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995, 472 с.
За него (на бълг. и чужди езици)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]