Хуго Гроций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуго Гроций
нидерландски юрист

Роден
Починал
28 август 1645 г. (62 г.)
Право
Област Международно право
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVII век
Интереси Философия на правото, политическа философия, телогия
Подпис Hugo Grotius signature 1634.svg
Хуго Гроций в Общомедия

Хуго Гроций (на латински: Hugo Grotius) или Хуго де Гроот (на нидерландски: Hugo de Groot или Huig de Groot) е холандски юрист. Живее и твори в Холандската Република. С Франсиско де Виториа и Алберико Джентили е от основателите на теорията на международното право - правна конструкция, приета и наложила се като регламент в/за изключително динамично развиващите се по него време международни отношения. Той е също философ, теолог, християнски апологет, поет.

Хуго Гроций слага началото на „Школа на естественото право“, завършила развитието си в извеждането, налагането и обосноваването на понятието за право с края на Наполеоновите войни. Негови последователи са Томас Хобс и Барух Спиноза.

Хуго Гроций дефинира държавата като съвършен съюз от свободни хора сключен заради правото и общата полза. Като юрист той предполага, че това съюзяване е държава основана на базата на един всеобщ, обществен договор. Негова е заслугата в теорията на правото, за извеждане на идеята за всеобщност на човечеството (societas humana), включващо всички цивилизации на вече понятното и познаваемо по него време земно кълбо. Според обоснованата от Хуго Гроций в неговия magnum opus „За войната и мира“ (De Jure Belli ac Pacis, 1625), теория на международното право, това всеобщо човечество, като правно съобщество, се подчинява на старото римско „право на народите“ (jus gentium), което от своя страна се основава на естественото право, като общо (универсално) право за всички хора и народи по света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]