Дънс Скот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Дънс Скот
John Duns Scotus
шотландски философ

Роден
Починал
Погребан Кьолн, Германия

Религия католицизъм
Образование Оксфордски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Развито Средновековие
Школа Схоластицизъм
Интереси Метафизика, теология, логика, епистемология, етика
Образование Оксфордски университет[1]
Повлиян Аристотел, Августин Блажени, Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Анри от Гент
Повлиял Уилям Окам, Рене Декарт, Мартин Хайдегер, Жил Дельоз, Чарлс Пърс, Джерард Менли Хопкинс
Джон Дънс Скот в Общомедия

Джон Дънс Скот (на английски: John Duns Scotus), алтернативно Йоан Дънс Скот[2] е шотландски философ, метафизик, францискански богослов[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Дънс, графство Беруик, днес Беруикшър на границата между Шотландия и Англия в така наречената област Шотландски граници.

Възрастта на Дънс Скот се основава на първата сигурна дата за неговия живот, тази на ръкополагането му в католическото духовенство в Църквата на Св. Андрей в Нортхемптън на 17 март 1291 г. Минималната възраст за ръкополагане по онова време е 25 години и се предполага, че той е ръкоположен скоро след като ги е навършил.[4][5]Това че съвременниците му са го наричали Йоханес Дънс следва средновековната практика да се дават на хората християнски имена, а след това и името на родното им място, което подсказва, че той идва от Дънс Бериукшър, Шотландия.[6]

Учи в Кеймбридж и Оксфорд, като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според Ради Радев „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“[7]

Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение, използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища[8].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Трактат за принципа на нещата
  • Трактат за първия принцип
  • Най-тънки изследвания
  • Изложение в метафизиката
  • Метафизически въпроси
  • Различни въпроси
  • Дистинкции в четири книги, още известно като Оксфордско съчинение (Opus oxoniens)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hugh T. Kerr, Readings in Christian Thought: Second Edition, Abingdon Press, 2010: "Duns Scotus (c. 1264-1308)".
  2. Радев 1986, с. 356.
  3. Ауди 2009, с. 182.
  4. Williams 2002, p. 2
  5. Brampton, C. K.. Duns Scotus at Oxford, 1288 – 1301. // Franciscan Studies 24 (Annual II). 1964. с. 5 – 20.
  6. Макар че Вос (2006, p. 23) се противопоставя, като казва, че „Дънс е всъщност фамилията му, тъй като някой от Дънс би бил известен като 'de Duns'“.
  7. Радев 1986, с. 358.
  8. Радев 1986, с. 357.