Дънс Скот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Дънс Скот
John Duns Scotus
шотландски философ

Роден
1265 г.
Починал
8 ноември 1308 г. (43 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Развито Средновековие
Школа Схоластицизъм
Интереси Метафизика, теология, логика, епистемология, етика
Образование Оксфордски университет[1]
Повлиян Аристотел, Августин Блажени, Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Анри от Гент
Повлиял Уилям Окам, Рене Декарт, Мартин Хайдегер, Жил Дельоз, Чарлс Пърс, Джерард Менли Хопкинс
Джон Дънс Скот в Общомедия

Джон Дънс Скот (на английски: John Duns Scotus), алтернативно Йоан Дънс Скот[2] е шотландски философ, метафизик, францискански богослов[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Дънс, графство Беруик, днес Беруикшър на границата между Шотландия и Англия в така наречената област Шотландски граници.

Възрастта на Дънс Скот се основава на първата сигурна дата за неговия живот, тази на ръкополагането му в католическото духовенство в Църквата на Св. Андрей в Нортхемптън на 17 март 1291 г. Минималната възраст за ръкополагане по онова време е 25 години и се предполага, че той е ръкоположен скоро след като ги е навършил.[4][5]Това че съвременниците му са го наричали Йоханес Дънс следва средновековната практика да се дават на хората християнски имена, а след това и името на родното им място, което подсказва, че той идва от Дънс Бериукшър, Шотландия.[6]

Учи в Кеймбридж и Оксфорд, като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според Ради Радев „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“[7]

Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение, използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища[8].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Трактат за принципа на нещата
  • Трактат за първия принцип
  • Най-тънки изследвания
  • Изложение в метафизиката
  • Метафизически въпроси
  • Различни въпроси
  • Дистинкции в четири книги, още известно като Оксфордско съчинение (Opus oxoniens)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hugh T. Kerr, Readings in Christian Thought: Second Edition, Abingdon Press, 2010: "Duns Scotus (c. 1264-1308)".
  2. Радев 1986, с. 356.
  3. Ауди 2009, с. 182.
  4. Williams 2002, p. 2
  5. Brampton, C. K.. Duns Scotus at Oxford, 1288 – 1301. // Franciscan Studies 24 (Annual II). 1964. с. 5 – 20.
  6. Макар че Вос (2006, p. 23) се противопоставя, като казва, че „Дънс е всъщност фамилията му, тъй като някой от Дънс би бил известен като 'de Duns'“.
  7. Радев 1986, с. 358.
  8. Радев 1986, с. 357.