Джерард Менли Хопкинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джерард Менли Хопкинс
Gerard Manley Hopkins
английски поет и католически свещеник

Роден
Починал
8 юни 1889 г. (44 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Професия йезуитски свещеник, преподавател по класическа филология
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 19. век
Школа Трактарианизъм
Интереси Метафизика, теология
Идеи Inscape, instress
Образование Оксфордски университет
Повлиян Дънс Скот, Джон Хенри Нюман
Литература
Жанрове стихотворение, поема
Направление Оксфордско движение
Известни творби „Потъването на Германия“ (1876)
Повлиян Уолтър Пейтър
Повлиял Томас Харди, Уистън Хю Одън, Дилън Томас
Джерард Менли Хопкинс в Общомедия

Джерард Менли Хопкинс (на английски: Gerard Manley Hopkins, р. 28 юли 1844, Стратфорд, Есекс – п. 8 юни 1889, Дъблин, Ирландия) е английски поет и католически свещеник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в Хайгейт в Лондон и в Оксфордския университет, където се сприятелява с поета Робърт Бриджес. Става част от англиканското Оксфордско движение, и като много от дейците на движението, през 1866 г. преминава към католицизма. През 1868 г. влиза в ордена на Йезуитите. Унищожава написаното преди това и се отказва от писането на стихове (връща се към поезията през 1875 г. с поемата „Потъването на „Германия“). През 1884 г. става преподавател по старогръцка литература в Университетския колеж на Дъблин. Умира от тиф.

Наследство и признание[редактиране | редактиране на кода]

Приживе на Хопкинс са отпечатани само няколко негови стихотворения. През 1918 г. за първи път излиза том с негови съчинения, подготвен от Робърт Бриджес, който по това време е вече поет-лауреат. Това допринася за посмъртното признание на Хопкинс, който бързо след издаването на тома бива оценен като един от най-големите поети, писали на английски език. Новаторският стих на духовните сонети на Хопкинс е формиран под влиянието на старосаксонската поезия и детските песнички и броилки.

Ръкопис на Хопкинс

По стихове на Джерард Менли Хопкинс са писали музика Ернст Кшенек, Самюъл Барбър[1], Милтън Бабит, Майкъл Типет, Нед Рорем, Джонатан Харви, Шон О’Лиъри, Леонид Десятников.

Фигурата на самия Хопкинс и поемата му „Потъването на Германия“ стават част от романа на Антъни Бърджес „Механичният завет или Краят на Ендърби“ (1974). Героят на Бърджес, английски професор по ренесансова поезия и драма, е поканен в Ню Йорк като гостуващ преподавател по творческо писане в „Манхатънския университет“. Причината да бъде поканен обаче не е собственото му поетическо творчество, а идеята му да направи сценарий за филм по поемата на Хопкинс – за пет францискански монахини, които през 1875 г. напускат Германия и отплават за Америка, за да загинат в крайна сметка в морето.[2]

На Хопкинс се позовава и един от големите филолози на ХХ век, Роман Якобсон, който още в началото на статията си „Граматическият паралелизъм и неговите руски аспекти“ цитира неговата статия „Поетическото слово“: „Техническата страна на поезията – вероятно, имаме основание да кажем, цялата ѝ техника – се свежда до принципа на паралелизма. Структурата на поезията е всъщност един непрестанен паралелизъм, като започнем с формалните паралелизми в староеврейската поезия и антифоните на църковната музика и завършим с изостреността на старогръцкия, италианския и английския стих“.[3]

По-значими произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • The Wreck of the Deutschland (1876)
  • Pied Beauty (1877)
  • The Windhover (1877)
  • Binsey Poplars (1879)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Гробището Гласневин в Дъблин, където е погребан Хопкинс
  • G. F. Lahey. Gerard Manley Hopkins. London: Oxford University Press, 1930.
  • John Pick. Gerard Manley Hopkins: Priest and Poet. London: Oxford University Press, 1942.
  • Eleanor Ruggles. Gerard Manley Hopkins: A Life. New York: Norton, 1944.
  • W. H. Gardner. Gerard Manley Hopkins (1844-1889), A Study of Poetic Idiosyncrasy in Relation to Poetic Tradition, 2 тома. London: Secker & Warburg, 1944, 1949.
  • Gerard Manley Hopkins, by the Kenyon Critics. New York: New Directions, 1945.
  • Alan Heuser. The Shaping Vision of Gerard Manley Hopkins. London: Oxford University Press, 1958.
  • J. Hillis Miller. „Gerard Manley Hopkins“. - В книгата му The Disappearance of God: Five Nineteenth-Century Writers. Cambridge: Harvard University Press, 1963.
  • Geoffrey H. Hartman, ed., Hopkins: A Collection of Critical Essays. Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1966.
  • Wendell Stacy Johnson. Gerard Manley Hopkins, the Poet as Victorian. Ithaca: Cornell University Press, 1968.
  • Immortal Diamond: Studies in Gerard Manley Hopkins [1949]/ Norman Weyand, ed. New York: Octagon Books, 1969.
  • Tom Dunne. Gerard Manley Hopkins, A Comprehensive Bibliography. Oxford: Clarendon Press, 1969.
  • Alfred Thomas. Hopkins the Jesuit: The Years of Training. London: Oxford University Press, 1969.
  • Paul L. Mariani. A Commentary on the Complete Poems of Gerard Manley Hopkins. Ithaca: Cornell University Press, 1970.
  • Robert J. Dilligan and Todd K. Bender. A Concordance to the English Poetry of Gerard Manley Hopkins. Madison: University of Wisconsin Press, 1970.
  • Alison G. Sulloway. Gerard Manley Hopkins and the Victorian Temper. London: Routledge, 1972.
  • R. K. R. Thornton, ed., All My Eyes See: The Visual World of Gerard Manley Hopkins. Sunderland: Coelfrith Press, 1975.
  • Bernard Bergonzi. Gerard Manley Hopkins. New York: Macmillan, 1977.
  • Paddy Kitchen. Gerard Manley Hopkins. New York: Atheneum, 1979.
  • Norman MacKenzie, A Reader's Guide to Gerard Manley Hopkins. Ithaca: Cornell University Press, 1981.
  • Jerome Bump. Gerard Manley Hopkins. Boston: G.K. Hall, 1982.
  • Ward B.W. World As Word: Philosophical Theology in Gerard Manley Hopkins. Washington: Catholic University of America Press, 2001.
  • Kaylor M.M. Secreted Desires: The Major Uranians: Hopkins, Pater and Wilde. Brno: Masaryk UP, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Samuel Barber: Heaven-Haven (A Nun Takes the Veil)“, YouTube, из албума Samuel Barber, William Schuman: Choral Music, изпълнение на The Joyful Company of Singers, публикувано на 27.04.2013 ((en))
  2. Anatole Broyard, „Books of The Times: The Clockwork Testament, Or Enderby's End By Anthony Burgess“, The New York Times, February 1, 1975 ((en))
  3. Роман Якобсон, „Грамматический параллелизм и его русские аспекты“. // Якобсон Р.О. Работы по поэтике. М.: Прогресс, 1987, с. 99-132 ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]