Ради Радев (философ)

Ради Радев
	Ради Радев
български философ
Роден	10 август 1931 г. София, Царство България
Починал	23 януари 2021 г. (89 г.) София, Република България
Учил в	Софийски университет
Философия
Регион	Западна философия
Научна дейност
Област	История на философията
Работил в	Софийски университет
Семейство
Деца	Димитър Радев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ради Радев.

Ради Димитров Радев е изтъкнат български философ и дългогодишен университетски преподавател. С неговото име се свързва началото на академичното изследване на античната философия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 август 1931 г. Завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет през 1953 г. Придобива докторска степен през 1959 г. с дисертация на тема „Материалистически положения в гносеологията на Аристотел“, а по-късно – през 1977 г. – става професор след защита на дисертационния труд „Основни насоки на влияние на Аристотел върху философската мисъл (Принос към историята на перипатетизма)“. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин, в Лион и Париж.

От 1962 г. е доктор по философия, а от 1977 професор. Дълги години е преподавал антична философия в специалност философия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“^[1]. Автор е на десетки значими научни трудове в областта на философията. Почива на 23 януари 2021 г.^[2]

Баща е на проф. д.ю.н. Димитър Радев^[3].

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

1994 – Антична философия. Стара Загора: Идея.
1994 – Средновековна философия. Стара Загора: Идея.
1990 – Велики философи. Част І. София: Народна просвета.
1989 – Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. София: УИ „Климент Охридски“.
1988 – Аристотел. София: Народна просвета. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.
1986 – Хераклит. Живот и дело. София: Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.
1983 – История на античната философия. София: Наука и изкуство. част І, 1981; част ІІ, 1983.
1982 – Латинският Аристотел. София: Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.
1980 – Сократ. Живот и дело. София: Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.
1973 – Философия на елинизма. София: Наука и изкуство.
1970 – Критика на неотомизма. София: Наука и изкуство.
1966 – Из историята на арабската философия. София: Наука и изкуство.
1961 – Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. София: Наука и изкуство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Биография на Ради Радев в блога, посветен на неговата личност.

[2] Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 23 януари 2021 г. почина проф. д.ф.н. Ради Радев, дългогодишен преподавател във Философския факултет на Алма матер.

[3] Лична биография.

[1]

[2]

[3]