Ради Радев (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ради Радев.

Ради Радев
български философ
Роден
Починал
23 януари 2021 г. (89 г.)

Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
Научна дейност
ОбластИстория на философията
Работил вСофийски университет
Семейство
ДецаДимитър Радев

Ради Димитров Радев е изтъкнат български философ и дългогодишен университетски преподавател. С неговото име се свързва началото на академичното изследване на античната философия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 август 1931 г. Завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет през 1953 г. Придобива докторска степен през 1959 г. с дисертация на тема „Материалистически положения в гносеологията на Аристотел“, а по-късно – през 1977 г. – става доктор на науките след защита на дисертационния труд „Основни насоки на влияние на Аристотел върху философската мисъл (Принос към историята на перипатетизма)“. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин, в Лион и Париж.

От 1962 г. е доктор по философия, а от 1977 професор. Дълги години е преподавал антична философия в специалност философия на Софийския университет „Св. Климент Охридски[1]. Автор е на десетки значими научни трудове в областта на философията. Почива на 23 януари 2021 г.[2]

Баща е на проф. д.ю.н. Димитър Радев[3].

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – Антична философия. Стара Загора: Идея.
  • 1994 – Средновековна философия. Стара Загора: Идея.
  • 1990 – Велики философи. Част І. София: Народна просвета.
  • 1989 – Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. София: УИ „Климент Охридски“.
  • 1988 – Аристотел. София: Народна просвета. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.
  • 1986 – Хераклит. Живот и дело. София: Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.
  • 1983 – История на античната философия. София: Наука и изкуство. част І, 1981; част ІІ, 1983.
  • 1982 – Латинският Аристотел. София: Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.
  • 1980 – Сократ. Живот и дело. София: Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.
  • 1973 – Философия на елинизма. София: Наука и изкуство.
  • 1970 – Критика на неотомизма. София: Наука и изкуство.
  • 1966 – Из историята на арабската философия. София: Наука и изкуство.
  • 1961 – Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. София: Наука и изкуство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]