Иманенция

Иманенция (или също иманентност) произлиза от латинското in manere – „да останеш в рамките на, вътре в“, и се отнася до философските и метафизичните теории за божественото присъствие, които поддържат, че божественото битие, или същност, се проявява (манифестира) във и чрез всички аспекти на материалния свят. Това обикновено се прилага в монотеистичните, пантеистичните или панентеистичните вярвания, за да се предположи, че духовният свят прониква в не-духовния, и често контрастира на идеята за трансценденция.

Иманентността обикновено се свързва с мистицизма и мистичните учения, но повечето религии имат елементи както на иманентни^[1]^[2]^[3], така и на трансцендентни вярвания в своите учения.

Източници

↑ иманентен // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 1 септември 2025.: „ Който е вътрешно присъщ на някакво явление, предмет, произтичащ от неговата природа. Мълчанието е единственият начин на силния човек да каже нещо на хората, защото тук, в мълчанието, може да се изрази невидимата, нечутата, непроницаема същност, която не може да бъде изразена от думите. Ето защо иманентната същност на Ницшевия Свръхчовек е безмълвието. Д. Цацов, ОБ [еа]. По-особен е случаят с „Литературен вестник“. Вече трудно би могло да не се забележи, че неговият авангардизъм е в криза – дали поради изчерпване на иманентната му агресивност, дали поради други – извънлитературни – причини. М. Кирова, КП [еа]. ◊ Иманентна философия. Спец. Течение в немската философия, появило се през втората половина на XIX в., според което материалният свят е иманентен (вътрешно присъщ) на човешкото съзнание, битието е само вътрешно съдържание на съзнанието, поради което се отрича съществуването на обективния свят извън съзнанието. – От лат. immanens, -entis ‘който остава един и същ’.“
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. иманентен // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 226.
↑ Младенов, Стефан. иманент // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 165.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Immanence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] иманентен // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 1 септември 2025.: „ Който е вътрешно присъщ на някакво явление, предмет, произтичащ от неговата природа. Мълчанието е единственият начин на силния човек да каже нещо на хората, защото тук, в мълчанието, може да се изрази невидимата, нечутата, непроницаема същност, която не може да бъде изразена от думите. Ето защо иманентната същност на Ницшевия Свръхчовек е безмълвието. Д. Цацов, ОБ [еа]. По-особен е случаят с „Литературен вестник“. Вече трудно би могло да не се забележи, че неговият авангардизъм е в криза – дали поради изчерпване на иманентната му агресивност, дали поради други – извънлитературни – причини. М. Кирова, КП [еа]. ◊ Иманентна философия. Спец. Течение в немската философия, появило се през втората половина на XIX в., според което материалният свят е иманентен (вътрешно присъщ) на човешкото съзнание, битието е само вътрешно съдържание на съзнанието, поради което се отрича съществуването на обективния свят извън съзнанието. – От лат. immanens, -entis ‘който остава един и същ’.“

[2] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. иманентен // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 226.

[3] Младенов, Стефан. иманент // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 165.

[1]

[2]

[3]