Материализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Материализмът (на латински: materialis – веществен)[1] e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция. В този контекст най-често понятието материя обхваща не само веществата, но и други физични концепции, като антиматерията или гравитацията. Философски алтернативи на материализма са дуализмът и плурализмът, както и останалите форми на монизма – идеализъм, неутрален монизъм, спиритуализъм.

Въпреки големия брой философски школи и малките различия между много от тях,[2][3][4] повечето философии попадат в една от двете основни категории на идеализма и материализма. Основното разграничение между тези две категории е свързано с проблема за природата на реалността. За материалистите материята е първична, а разумът и духът са нейни вторични прояви, докато за идеалистите е вярно обратното – материята произтича от духа или разума.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на материализма може да бъде проследено в историята на света на философската мисъл от създаването си до наши дни.[5] Материалистичните идеи намират отражение в историята на източната философия (Китай, Корея, Япония, Индия).

В античността Талес вярва, че всичко възниква от водата и се превръща в нея. Очевидно, към същата позиция се придържа и древногръцкият философ Хипо. Анаксимен, Идей Гимерийски и Диоген Аполонийски вярват, че всичко идва от въздуха. Хераклит и Хипас вярват, че всичко произтича от огъня. Според Енопид Хиоски, по-младият съвременник на Анаксагор, всичко възниква от огън и въздух. Най-последователно преследва материалистичната линия Левкип, Демокрит, Епикур и Лукреций Кар. За древните материалисти, особено за Епикур е характерен акцентът върху личното самоусъвършенстване на човека: освобождение от страха от боговете, от всички страсти и придобиването на възможността да бъде щастлив при всякакви обстоятелства. Според някои изследователи дълбоки исторически корени материалистическата традиция има в Китай. Виден представител на тази традиция се смята философът Ван Чун. Съществуването на материалистическата традиция в Япония е показано в историята на японската философия.

В съвременния смисъл материализмът се заражда с работатата на Томас Хобс. Своят разцвет материализмът достига в ерата на френското Просвещение (Ламетри, Холбах и Дидро), но в този период остава все още механичен и редукционистки. Английската материалистическа мисъл по това време е представена от мислители като Джон Толанд, Антъни Колинс, Дейвид Хартли и Джоузеф Пристли.

Материалистът и атеист Лудвиг Фойербах сигнализира за нов обрат в материализма чрез книгата си „Същност на християнството“, която дава хегелианско разбиране на това как религията и Бог не са нищо друго освен външна проекция на вътрешната материална природа на човека. Материализмът на Фойербах по-късно ще повлияе на Карл Маркс.

Решаващо влияние върху европейската философска мисъл материализмът придобива в XIX век (Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Лудвиг Фойербах, Давид Щраус, Якоб Молесхот, Карл Фохт, Лудвиг Бухнер, Ернст Хекел, Карл Дюринг).

През 1870-те в Европа се появява нова философска и политическа теория, наречена марксизъм. Нейният основател, Карл Маркс, обяснява света и неговите закони, като подчертава материалистичните аспекти на живота като двигатели насветовната история, и затова нарича теорията си материализъм.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс, преобръщат идеалистичната диалектика на Хегел с главата надолу, като въвеждат две различни понятия: диалектически материализъм и исторически материализъм.[6]

Диалектически материализъм[редактиране | редактиране на кода]

Диалектическият материализъм е философско направление, изучаващо закономерностите и същността на битието, отношението на човека към света и историческите изменения на това отношение в процеса на практически и теоретически действия. Диалектическият материализъм е създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през XIX век и след това доразвит от Ленин през XX век. Той се счита за идеологическата основа на марксизма.

Исторически материализъм[редактиране | редактиране на кода]

Историческият материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век последователно от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин. Според него основата на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание, с други думи битието определя съзнанието, а не обратното.[7] Смяната на обществено-икономическите формации, или строеве е обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили. В историческия материализъм развитието на обществото зависи от нивото на развитие на производителните сили. Базисът на обществото представлява материалното производство – производителните сили и производствените отношения. Надстройката е съвкупността от политически, правни и религиозни институции и техните нравствени, естетични и философски идеи.

Научен материализъм[редактиране | редактиране на кода]

Научният материализъм[8] е разновидност на стихийния (наивен) материализъм, оформен като обобщение на опита на учените. Методологическата недостаточност, слабостта на тази разновидност на материализма е в нестрогия, непоследователен и несистематичен подход към материалистическия отговор на основния въпрос на философията, който излиза извън предела на компетентността на естествознанието (проблемите на историята, естетиката, социологията и т.н.).

Дефиниране на материята[редактиране | редактиране на кода]

Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите сетива, съществуваща независимо от тях (обективно). Материята е обобщение на понятията материално и идеално и тяхната относителност. Терминът материя има онтологичен оттенък. Понятието материя е едно от основните в материализма и в частност във философията, и по-точно в диалектическия материализъм.

Във физиката, материята се определя като всичко, което има маса и обем. Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Комарова В. Я. Становление философского материализма в Древней Греции. Л., 1975.
  • Ян Хиншун. Материалистическая мысль в древнем Китае. М., 1984. – 181 с.
  • Материалисты Древней Греции. – М.: Государственное издательство политической литературы, 1955
  • Аникеев Н. П. О материалистических традициях в индийской философии. М., 1965. – 260 с.
  • Уткина Н. Ф. Естественнонаучный материализм в России XVIII века. М., 1971.
  • Радуль-Затуловский, Яков Борисович. Из истории материалистических идей в Японии. М., 1972. – 290 с.
  • Annette Wittkau-Horgby: Materialismus. Entstehung und Wirkung in den Wissenschaften des 19. Jahrhunderts. Vandenhoek & Ruprecht: Göttingen 1998.
  • Eduard Jan Dijksterhuis: Die Mechanisierung des Weltbildes. Reprint der Ausgabe 1956. Springer, Berlin/Heidelberg/New York 1983, ISBN 3-540-02003-9
  • Ernst Bloch: Das Materialismusproblem, seine Geschichte und Substanz (1972)
  • Frederic Gregory: Scientific Materialism in Nineteenth Century Germany. D. Reidel, Dordrecht 1977.
  • Friedrich Albert Lange: Geschichte des Materialismus. Suhrkamp (stw 70), Frankfurt 1974 (Online-Version)
  • Gupta, Uma. Materialism in the Vedas. New Delhi, 1987. – ISBN 81-7054-038-0
  • Margarete J. Osler: Mechanical Philosophy, in: New Dictionary of the History of Ideas, 1389 – 1392.
  • M. Overmann: Der Ursprung des französischen Materialismus. Die Kontinuität materialistischen Denkens von der Antike bis zur Aufklärung. Peter Lang: Frankfurt 1993.
  • Mario Bunge, Martin Mahner: Über die Natur der Dinge. Materialismus und Wissenschaft. Hirzel-Verlag, Stuttgart 2004.
  • Moser, P. K., J. D. Trout. Eds. Contemporary Materialism: A Reader. New York, Routledge, 1995.
  • Vitzthum, Richard C. Materialism: An Affirmative History and Definition. Amhert, New York, Prometheus Books, 1995.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Значение слова „Материализм“ в Большой Советской Энциклопедии
  2. Edwards, Paul (Editor-in-chief). The Encyclopedia of Philosophy. 1972, [1967]. ISBN 0-028-94950-1. (на английски)
  3. Priest, Stephen. Theories of the Mind. London, Penguin Books, 1991. ISBN 0140130691. (на английски)
  4. а б Novack, George. The Origins of Materialism. New York, Pathfinder Press, 1979. ISBN 0873480228. (на английски)
  5. Материализъм, Цифрова библиотека по философия
  6. Karl Marx. Stanford. Посетен на 17 септември 2009.
  7. К. Маркс. „Към критика на политическата икономия“ Предисловие
  8. современных словарях, а также в „Орфографическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2010 год, ISBN 978-5-462-00736-1), утверждённом Приказом Минобрнауки России, указано написание „естественно-научный“, противоречащее действующим Правилам русской орфографии и пунктуации, утверждённым в 1956 году Академией наук СССР, Министерством высшего образования СССР и Министерством просвещения РСФСР, в части § 80, п. 2. В „Грамматическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2009 год, ISBN 978-5-462-00766-8), также утверждённом Приказом Минобрнауки России, указано правильное написание „естественнонаучный“. Подробнее см. „О соответствии ОСРЯ действующим правилам орфографии“ – статья В. И. Беликова на сайте Грамота.ру.