Хризип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древногръцкия философ. За персонажа от древногръцката митология вижте Хризип (митология).

Хризип
Χρύσιππος ὁ Σολεύς
древногръцки философ
Chrysippos BM 1846.jpg
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Стоицизъм
Интереси логика, физика, етика
Повлиян Зенон от Китион
Клеант
Диодор Крон
Филон
Аристотел
Платон
Хризип в Общомедия

Хризип от Соли в Киликия, 280207 г. пр.н.е. е стоически философ от епохата на Старата стоа.

Отличава се с изключително по своя обем творчество, като допълва и доразвива осезаемо идеята на стоицизма. За него се казва, че има 705 съчинения, неоцелели до днес.

За живота на древния философ се знае твърде малко. Хризип отрасва в Тарсус, където се запознава с философията. След загубата на завещаното му наследство се премества в Атина, където става ученик на Клеант, впечатлен от стоическото учение.

Именно Хризип прави стоицизма систематичен и педантичен. Твърди, че единствено Зевс, Върховният огън, е безсмъртен. Всички останали богове, включително слънцето и луната, са родени и смъртни. Смята, че бог няма пръст в причиняването на зло, но не е ясно как успява да съвмести това с детерминизма, поддържан от стоиците. Навсякъде, където се занимава със злото, прилага метода на Хераклит, като твърди, че противоположностите се предполагат една друга и доброто без зло е логически невъзможно.

Хризип твърди, че добрият човек е винаги щастлив, а лошият – нещастен, и че щастието на добрия човек не се отличава по нищо от Божественото. Твърди също, че само душите на мъдреците надживяват смъртта.

Разработва обстойна теория на познанието като общо емпирична и основаваща се на усещането, макар и да предполагали някои идеи и принципи, които смятали за consesus gentium (общоприето от хората).