Спас Прокопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спас Прокопов
български просветен деец
със съпругата му
със съпругата му

Роден
1842 г.
Починал
март 1917 г. (75 г.)

Спас Прокопов или Поппрокопов, наричан Даскал Спас е изтъкнат български възрожденски просветен деец и общественик в Източна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1842 или 1845 година в село Гайтаниново, Неврокопско в свещеническо семейство. Учи в родното си село при изтъкнатия възрожденски педагог Георги Зимбилев и в гръцка прогимназия в град Сяр. Твърде млад се отдава се на учителската професия. Учителства в Юч дурук (1859-1860), Гайтаниново (1861-1862, 1866-1873,1887-1888), Зърнево (1864-1865), Калапот (1873-1876), Просечен (1876-1879), Мелник (1881-1888), Горно Броди (1888-1889), Сяр (1890-1895). Прокопов е един от пионерите на новобългарското образование в Неврокопско. Решително влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. През 1882 година Прокопов е сред първите трима български екзархийски учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун.

Прокопов развива и активна обществена дейност – разпространява български вестници и книги, подържа кореспонденция със Стефан Веркович и други дейци на Българското възраждане. През 1873 година е сред основателите на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп и участва активно в работата му. Подпомага финансово дружеството със сумата от 256 гроша.[1] През 1874 година е избран в ръководството му, като съветник.[2] Заради родолюбивата си дейност, многократно е арестуван от османските власти.

През 1896 година Прокопов се установява в София. Той е автор на обемиста ръкописна автобиография, съдържаща 2465 страници, която е ценен източник за църковно-просветните и национално-освободителните борби на българите в Източна Македония. Понастоящем се съхранява в Научния архив на БАН.[3]

Почива през 1917 година в София[4]. Прокопов е баща на просветния деец и революционер Крум Прокопов.[5][6][7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  2. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
  3. Марков, Иван. „Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с.Гайтаниново, Неврокопско“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2014, стр. 75-94.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.555.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 160.
  6. Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.112-113.
  7. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр. 92-99.
     Портал „Македония“         Портал „Македония