Възмен
Вижте пояснителната страница за други значения на Ексохи.
| Възмен Εξοχή | |
|---|---|
  Възмен  Възмен | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Белотинска котловина |
| Надм. височина | 588 m |
| Население (2001) | 179 души |
| Пощенски код | 66033 |
Въ̀змен или Вѐзмен (срещат се и формите Въ̀зем, Вѐзем и В̀ъзме, Вѐзме, на гръцки: Εξοχή, Ексохи, до 1927 Βέσμη, Весми[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия със 179 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на българо-гръцката граница, на 9 километра северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в Белотинска котловина между планините Стъргач и Бесленския рид.
В близост до селото се намира граничен контролно-пропускателен пункт с България Ексохи - Илинден.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името на селото е сравнимо по структура и значение с руското Вязма, произхождащо от речното име Вязьмень от вязкий, „тиняв“, „блатист“, „лепкав“, „жилав“, тоест тинеста река, което пък е от вязать от старобългарското вѧзати. Формите с ъ са резултат от среднобългарско смесване на носовките в местния говор.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Край главното шосе от Гоце Делчев за Драма, източно от Възем има развалини на стара крепост, наречена Сропаль.[3]
През XIX век село Възмен е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Везме са българи и турци.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1866 година.[5]
В землщето на селото има много топоними, свързани с традиционния за Мървашко железодобив, който обаче е прекратен отдавна.[3]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Везем (Vezem) е посочено като село със 125 домакинства със 130 жители мюсюлмани и 220 жители българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Везме като село с 65 български и 61 турски къщи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Възем, на ЮЗ от Неврокоп, 6 часа път. Лежи на равно място до извора на Панега. До Места няма 1/2 час; но между селото и реката се издига висок рът, който я затуля. Преди година тук стоял мюдюрин. Занимават се със скотовъдство. 120 къщи българе и турци.[8] | “ |
До 1912 година Възмен е седалище на мюдюрин.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Възем брои общо 1287 души, от които 750 българи-християни, 522 турци и 15 власи.[9] Според гръцката статистика, през 1913 година във Възем (Βέσμη, Весми) живеят 1004 души.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Възем има 584 българи екзархисти, 42 власи и 18 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.[11]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Възмен:
| „ | С. Вязем... Намира се в хубаво местоположение, близо е до пътя, що минава през с. Зърнево до Сяр. Има 115 къщи български с 553 души население, 120 къщи турски с 608 души население. Селяните се занимават със земеделие като главен поминък и скотовъдство. Имат хубави дъбови гори. През селото минава малка река, която напоява вяземското поле. Черквата „Св. Атанас“ е открита през 1866 г. Тя е хубаво здание. До нея е училището. То е слабо дървено здание...[12] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Възем са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Възем е смесено местно-бежанско село със 147 семейства и 508 души бежанци.[14]
През 1926 година 20 семейства от Възмен се заселват в пловдивското село Дудене (днес Черничево). През 1943 година, след като в 1941 година България започва да администрира района на Възмен, всичките 20 семейства се връщат в родното си село, но през септември 1944 с оттеглянето на българските войски от Беломорието тези преселници отново се установяват в Черничево, където потомците им живеят и до днес.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Възмен
Антон Тодоров Божиков (Андон), Първа рота на Петнадесета щипска дружина[15]- Атанас С. Любевковски (Либяховски), Първа рота на Петнадесета щипска дружина[16]
- Георги Попгеоргиев (1888/1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[17]
- Димитър Вангелов, български опълченец, V опълченска дружина[18]
- Илия Н. Кабаков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
- Илия Николов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[20]
- Никола Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[21]
- Павел Ил. Ташков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[22]
- Параско Атанасов (1864/1867 - ), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[23]
- Петко Иванов (1886/1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[24]
- Петко Тодоров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[25]
- Стоян Ст. Танев (1886/1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[26]
- Трифон К. Танов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[27]
- Яни Стоев (Янчо, 1893/1894 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[28]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέσμη -- Εξοχή
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 89.
- ↑ а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 11.
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 2014-11-16.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
- ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.194
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-03.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112-113.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.835.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.92.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.410.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.575.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.330.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.504.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.68.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.698.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.295.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.712.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.690.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.691.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.650.
Портал „
