Направо към съдържанието

Мъждел

Мъждел
Μυλόπετρα
Гърция
41.4167° с. ш. 24.2167° и. д.
Мъждел
Източна Македония и Тракия
41.4167° с. ш. 24.2167° и. д.
Мъждел
Драмско
41.4167° с. ш. 24.2167° и. д.
Мъждел
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина740 m

Мъждѐл (на гръцки: Μυλόπετρα, Милопетра, до 1927 година Μουζδέλ, Муздел[1]) е обезлюдено село, днес намиращо се в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

Мъждел се намира на 740 m надморска височина[2] на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Костен, Прибойна, Колярба, Либан, Ловчища, Горна Лакавица и Вощица. Селото е разположено между реките Кайна (Еримоклисия) и Мъжделската река преди да се слеят.

Според Йордан Н. Иванов името на реката Мождяндере, Мождендере, е производно от старобългарското (корен мозг- и наставка *-ѣнъ), „тлъст, мозъчен“, „с изобилна трева“ за ливада, „плодороден“ за нива.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Мъждел, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 66 домакинства, неженени - 7, вдовици - 7.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Мъждел са регистрирани мюсюлмани: 18, неженени - 17; немюсюлмани: 35, неженени - 6, вдовици - 6.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Мъждел с мюсюлмани: 18 домакинства, неженени - 17; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 6, вдовици - 6.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Мъждел както следва: мюсюлмани - 31 семейства и 61 неженени; немюсюлмани - 1 семейство и 5 бащини.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Мъждел (Мъжнадел) са зачислени 26 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Мъждел 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 66 7 7 19 10 109
1530 35 6 6 18 17 82
1569 1+5 - - 31 61 98
1723 - 26 26

В XIX век Мъждел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Меджилово (Médjilovo) е посочено като село с 33 домакинства и 95 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Мъждел (Миждилово) има помашко мъжко население 107 души, което живее в 33 къщи.[10] Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Мъждел е 60, а селото попада в Чеча.[11]

По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Мъждел (Мужделъ) живеят 70 семейства или общо 340 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мъждел (Μουσδέλ) живеят 395 души.[12] През 1920 година в селото са регистрирани 292 жители.[2]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Мъждел като мюсюлмани са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Муждел (Μουζδέλ) на Милопетра (Μυλόπετρα).[13] До 1928 година в Мъждел са заселени 23 гръцки семейства с 69 души - бежанци от Турция.[14] Към 1928 година селото наброява 88 жители, а през 1940 година - 137. Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 395[2] 292[2] 88[2] 137[2]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 182. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 121-122.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 626-627.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 222-223.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  10. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  11. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012