Мъждел
| Мъждел Μυλόπετρα | |
  Мъждел  Мъждел  Мъждел | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 740 m |
Мъждѐл (на гръцки: Μυλόπετρα, Милопетра, до 1927 година Μουζδέλ, Муздел[1]) е обезлюдено село, днес намиращо се в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Мъждел се намира на 740 m надморска височина[2] на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Костен, Прибойна, Колярба, Либан, Ловчища, Горна Лакавица и Вощица. Селото е разположено между реките Кайна (Еримоклисия) и Мъжделската река преди да се слеят.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на реката Мождяндере, Мождендере, е производно от старобългарското 
(корен мозг- и наставка *-ѣнъ), „тлъст, мозъчен“, „с изобилна трева“ за ливада, „плодороден“ за нива.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Мъждел, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 66 домакинства, неженени - 7, вдовици - 7.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Мъждел са регистрирани мюсюлмани: 18, неженени - 17; немюсюлмани: 35, неженени - 6, вдовици - 6.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Мъждел с мюсюлмани: 18 домакинства, неженени - 17; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 6, вдовици - 6.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Мъждел както следва: мюсюлмани - 31 семейства и 61 неженени; немюсюлмани - 1 семейство и 5 бащини.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Мъждел (Мъжнадел) са зачислени 26 мюсюлмански домакинства.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 66 | 7 | 7 | 19 | 10 | 109 |
| 1530 | 35 | 6 | 6 | 18 | 17 | 82 |
| 1569 | 1+5 | - | - | 31 | 61 | 98 |
| 1723 | - | 26 | 26 | |||
В XIX век Мъждел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Меджилово (Médjilovo) е посочено като село с 33 домакинства и 95 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Мъждел (Миждилово) има помашко мъжко население 107 души, което живее в 33 къщи.[10] Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Мъждел е 60, а селото попада в Чеча.[11]
По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Мъждел (Мужделъ) живеят 70 семейства или общо 340 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мъждел (Μουσδέλ) живеят 395 души.[12] През 1920 година в селото са регистрирани 292 жители.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Мъждел като мюсюлмани са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Муждел (Μουζδέλ) на Милопетра (Μυλόπετρα).[13] До 1928 година в Мъждел са заселени 23 гръцки семейства с 69 души - бежанци от Турция.[14] Към 1928 година селото наброява 88 жители, а през 1940 година - 137. Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 395[2] | 292[2] | 88[2] | 137[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 182. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 121 – 122.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 626 – 627.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 222 – 223.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
