Мъждел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъждел
Μυλόπετρα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 591 m
Население (?) обезлюдено души

Мъждѐл (на гръцки: Μυλόπετρα, Милопетра, до 1927 година Μουζδέλ, Муздел[1]) е обезлюдено село, днес намиращо се в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Мъждел се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Костен, Прибойна, Колярба, Либан, Ловчища, Горна Лакавица и Вощица. Селото е разположено между реките Еримоклисияс и Муждел преди да се слеят.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на реката Мождяндере, Мождендере, е производно от старобългарското можданъ (корен мозг- и наставка *-ѣнъ), тлъст, мозъчен, с изобилна трева за ливада, плодороден за нива.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Мъждел, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 66 домакинства, неженени - 7, вдовици - 7.[3] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Мъждел са регистрирани мюсюлмани: 18, неженени - 17; немюсюлмани: 35, неженени - 6, вдовици - 6.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Мъждел с мюсюлмани: 18 домакинства, неженени - 17; немюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 6, вдовици - 6.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Мъждел както следва: мюсюлмани - 31 семейства и 61 неженени; немюсюлмани - 1 семейство и 5 бащини.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Мъждел (Мъжнадел) са зачислени 26 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Мъждел 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 66 7 7 19 10 109
1530 35 6 6 18 17 82
1569 1+5 - - 31 61 98
1723 - 26 26

В XIX век Мъждел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Меджилово (Médjilovo) е посочено като село с 33 домакинства и 95 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Мъждел (Миждилово) има помашко мъжко население 107 души, което живее в 33 къщи.[9] Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Мъждел е 60, а селото попада в Чеча.[10]

По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Мъждел (Мужделъ) живеят 70 семейства или общо 340 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мъждел (Μουσδέλ) живеят 395 души.[11] През 1920 година в селото са регистрирани 292 жители.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Мъждел емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Муждел (Μουζδέλ) на Милопетра (Μυλόπετρα),[13] което може да се преведе от гръцки като „шумящ камък“ или „варовиков камък“. До 1928 година в Мъждел са заселени 23 гръцки семейства с 69 души - бежанци от Турция.[14] Към 1928 година селото наброява 88 жители, а през 1940 година - 137.[12] Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουζδέλ -- Μυλόπετρα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 160.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 121-122.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 626-627.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 222-223.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  9. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  10. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  12. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 182. (на македонска литературна норма)
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 88. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония