Манастир (Драмско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.

Манастир
Εκκλησάκι
Регионът на село Манастир между изоставения граничен пост и чуката зад него
Регионът на село Манастир между изоставения граничен пост и чуката зад него
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население (1923) изселено души
Манастир в Общомедия

Манастир, известно и с турската си форма Манастирджик (на гръцки: Εκκλησάκι, Еклисаки, катаревуса Εκκλησάκιον, Еклисакион, до 1927 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик[1]), е бивше село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастир е разположено на югозападните склонове на Родопите, на около два километра от границата с България. Съседните му села в гръцкия Чеч са Почен, Тисово и Шурдилово и Борен, а от българска страна Жижево, Туховища и Бръщен. До преди Балканската война, то е попадало в Неврокопската каза, а след това в ном Драма, дем Неврокоп. Разположено е от източната страна на връх Тумба (942 m) в долината на река Милу Рема. На юг от селото в посока изток-запад тече десният приток на река Цацани Рема.

Селото се дели на две махали – горна (Туканана) и долна (Тамканана). В горната махала е единственият извор, който е бил покрит с капак. По-нагоре от селото се намира гробището. Джамията е в центъра и никога не е имала минаре, тъй като до нея има скала, висока около пет метра, от която мюезининът призовавал за молитва.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Манастир (Манастър) е вписано както следва – немюсюлмани: 55 домакинства, неженени – 9, вдовици – 4.[2] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524 – 1537 година от село Манастир (Манастър) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 16, неженени – 3, вдовици – 1.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Манастир (Манастирджик) с немюсюлмани: 39 домакинства, неженени – 5; вдовици – 4.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Манастир (Манастирджик) както следва: немюсюлмани – 30 семейства, 19 неженени и 6 вдовици.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Манастир (Манастър-и Кючюк) са зачислени 15 мюсюлмански домакинства.[6]

Население на Манастир 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 55 9 4 - - 68
1524 16 3 1 1 - 21
1530 39 5 4 - - 48
1569 30 19 6 - - 55
1723 - 15 15

В 19 век Манастир е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя.[7].

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Манастир (Manastir) е посочено като село с 28 домакинства и 85 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на 19 век Манастир има мюсюлманско мъжко население 101 души, което живее в 28 къщи.[9] Според Васил Кънчов Манастирджик е село с 65 къщи.[10], а към 1900 година населението на Манастир се състои от 200 жители българи мохамедани.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Манастир (Манастирджикъ) живеят 72 семейства или общо 320 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Манастир (Μοναστηρτζίκ, Монастирджик) живеят 308,[12] а през 1920 година 178 души.[13]

През 1923/1924 година Гърция прокужда негръцкото население на Чеча. Тогава е обезлюдено и село Манастир. Кметът – Шахман Алендаров – е извикан в Драма и повече не е видян от никой. Пуска се слух, че гръцката армия настъпва към чечлийските села и коли наред, което довежда до масово паническо бягане на населението посред нощ. Една част се устремява към Турция, където е настанена в градчето Малък Самоков (Демиркьой), а друга поема по долината на река Доспат към България и намира подслон в селата Црънча, Кочан, Барутин и други. Част от бежанците, които намерили подслон в Кочан, събират средства за изселване в Турция и през 1925 година поемат пътя, заедно с някои кочанци, които се присъединили към тях. Имало и такива бежанци от село Манастир, които решили да останат в българските чечлийски села, като семейство Маджирски, които се заселват за постоянно в Кочан.[14]

През 1927 година името на селото е сменено на Εκκλησάκι, Еклисаки[15] – гръцката дума за „параклис“, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μοναστηρτζίκ -- Εκκλησάκι
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 70.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 479 – 481.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 240 – 241.
  7. Мехмед, Хюсеин. Помаците останали на територията на Османската империя след подписването на Берлинския договор от 01.07.1878 г.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 61 – 62.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.132 – 133.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  10. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.274.
  11. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.195
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-03.
  13. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 181 – 182.
  14. Арденски, Владимир. Родопите обезлюдяват. // Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 124.
  15. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония