Борен (Чеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борен (Гърция))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борен.

Борен
Βραχοχώρι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население (1923) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Борен или още Бурен, Борян (селото е известно и с турската форма на името си Бураджик, Боразик, (на гръцки: Βραχοχώρι, Врахохори, катаревуса Βραχοχώριον, Врахохорион, до 1927 година Μπουραντζίκ, Бурандзик[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борен се намира на югозападните склонове на Родопите в историко-географската област Чеч близо до границата с България. На юг от него е разположено село Манастир, на изток село Почен, а на север село Бръщен, на което на практика е махала. Борен е разположено на стръмен и скалист склон от дясната страна на Тисовската река. На запад от селото тече река Доспат. На изток от селото се намират Почанските скали. Край Борен има стар мост. До селото няма прокаран път, а в околията му днес има само кошари.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Боряне от местното име *Бор.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Борен (Боран), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 23 домакинства, неженени - 3, вдовици - 3.[3] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Бпрен (Боран) са регистрирани мюсюлмани: 5; немюсюлмани: [нечетлив текст].[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борен (Боран) с мюсюлмани: 9 домакинства; немюсюлмани: 22 домакинства, неженени - 2, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борен както следва: мюсюлмани - 9 семейства и 6 неженени; немюсюлмани - 9 неженени и 6 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борен (Боране) са зачислени 21 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Борен 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 23 3 3 2 1 32
1530 22 2 1 9 - 34
1569 - 9 6 9 6 30
1723 - 21 21

В XIX век Борен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борен (Boren) е посочено като село с 24 домакинства и 80 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Борен има помашко мъжко население 95 души, което живее в 24 къщи.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Борен (Бугленъ, Боренъ) е помашко селище. В него живеят 157 българи мохамедани[10].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Борен (Буренъ) живеят 52 семейства или общо 286 души. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Борен (Μπουρεντζίκ, Буренджик) живеят 373 души.[11] От преброяването през 1920 година става ясно, че към тази дата в Борен са живели 146 души.[12]

По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изгонени в Турция, където са настанени в градчето Малък Самоков (Демиркьой). Една част от жителите на селото се изселват в селата от българската част на Чеча. Гръцки бежанци от Турция не са заселени в селото, но въпреки това на 1 април 1927 година името на селото е сменено от Бурачик (Μπουραντζίκ) на Врахохори (Βραχοχώρι),[13][14] което в превод означава „скално село“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουραντζίκ -- Βραχοχώρι
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 80.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 116.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 615-616.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 238-239.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111-112.
  10. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 146.
  13. Pandektis. Mourantzik -- Vrachochori. // Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 2 май 2009.
  14. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
     Портал „Македония“         Портал „Македония