Вършен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Връщен
Βήρσαν
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 534 m
Население изселено души (1923)
Пощенски код -
Телефонен код -

Вършен или Връщен (на гръцки: Βήρσαν, Вирсан[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вършен се намира на северните склонове на Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Сидерово, Перух, Пепелаш и Странен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Вършан са регистрирани мюсюлмани: 2; немюсюлмани: 9, неженени - 3, вдовици - 1.[2] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Виршани с мюсюлмани: 3 домакинства; немюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 3, вдовици - 1.[3] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Виршани както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 2 неженени; немюсюлмани - 9 семейства, 11 неженени и 1 вдовици.[4] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Връщен (Вършани) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Вършен (Вършани) са зачислени 22 мюсюлмански домакинства.[6]

Население на Вършен 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 9 3 1 - 3 16
1569 9 11 1 2 2 25
1723 - 22 22

В XIX век Връщен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вършен (Vërchen) е посочено като село с 30 домакинства и 90 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Връщен (Варшен) има помашко мъжко население 99 души, което живее в 30 къщи.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Връщен (Върщенъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 184 българи-мохамедани[9].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година във Вършан живеят 34 семейства или общо 174 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Вършен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Вурсян (Βούρσιαν) живеят 144 души.[10] През 1920 година в селото са преброени 110 жители.[11]

По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изгонени в Турция, където са настанени в селата около град Узункьопрю. Гръцки бежанци от Турция не са заселени в селото, което е свалено от отчет с наредба №7512 на МВР на Гърция.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симовски, Тодор. Населените места во Егейска Македониjа, Скопjе, 1998, стр. 149 ISBN 9989-9819-4-9
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 109.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 597-598.
  5. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 225.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 124-125.
  8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  11. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 149. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония