Ракищен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракищен
Κατάχλωρο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 578 m
Население обезлюдено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -

Ракѝщен или Ракищан или Ракищани или Ракища (на гръцки: Κατάχλωρο, Катахлоро, катаревуса Κατάχλωρον, Катахлоро, до 1927 година Ρακίστα, Ракиста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ракищен се намира на десния бряг на река Места на Бесленския рид. Съседните му села са Беслен, Годешево, Туховища, Слащен, Избища, Витово, Дебрен и Гущерак. Селото се намира почти на самата граница с България. Разположено е на важен път, който в миналото свързва Неврокоп със селата по северните склонове на Боздаг.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че етимологията на името на селото е от ракита, но според Йордан Н. Иванов името Ракищен е от първоначално патронимично име от личното име Рако.[4]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалната форма Ракищане (-ани) жителско име със суфикс -jane, производно от Ракита: *Ракытјане.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 1 мюсюлманско и 60 немюсюлмански домакинства, както и 17 неженени немюсюлмани и 6 вдовици.[6] В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Ракищен (Ракищани), спадащо към Испанеполе, съответно: 3 мюсюлмани, 158 немюсюлмани, 4 неженени немюсюлмани, 6 вдовици - общо 171 ханета.[7] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Ракищен (Ракищане) е вписано както следва - мюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 219 домакинства, неженени - 18, вдовици - 11.[8] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Ракищен (Ракищен) са регистрирани мюсюлмани: 1 неженен; немюсюлмани: 11, неженени - 1, вдовици - 2.[9] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Ракищен (Ракъщане) с мюсюлмани: 23 домакинства, неженени - 15; немюсюлмани: 208 домакинства, неженени - 25; вдовици - 10.[10] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Ракищен както следва: мюсюлмани - 31 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 38 семейства, 96 неженени, 8 вдовици и 1 бащина.[11] В списък на селищата и броя на джизие ханетата във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ракищен (Рак(и)щани) е посочено като село, в което немюсюлманите се облагат с 10 такива.[12] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Ракищен (Ракищани) е представено от спахията Мустафа.[13] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Ракищен (Ракищани) са зачислени 20 мюсюлмани, 11 владеещи чифт и 14 облагаеми домакинства.[14]

Население на Ракищен 1464 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464-65 60 17 6 1 - 84
1478-79 158 4 6 3 - 171
1519 219 18 11 19 10 277
1530 208 25 10 23 15 281
1569 38+1 96 8 31 18 192
1660 10 ханетаi ? ?
1723 - 35 35
i през XVII век едно домакинство не отговаря точно на едно хане

В XIX век Ракищен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ракищен (Rakishtène) е посочено като село с 85 домакинства и 220 жители мюсюлмани.[15]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ракищен, село с 90 къщи, българе.[16]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ракищен (Ракищенъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 620 българи-мохамедани[17], а броят на помашките къщи е 20, докато в селото има общо 120 къщи.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ракищен (Ρακίτσα, Ракица) живеят 1043 души.[19] През 1920 година в селото са регистрирани 698 жители.[20]

В 1913 година няколко бежански семейства от Ракищен се заселват в останалото в България Слащен.[21]

В 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Ракищен емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. В 1927 година името на селото е сменено от Ракиста (Ρακίστα) на Катахлорон (Κατάχλωρον).[2] До 1928 година в Ракищен са заселени 58 гръцки семейства със 184 души - бежанци от Турция.[22] През 1928 година в селото живели 207 души. През 1940 година са регистрирани 301 дучши.[20] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Гражданската война в Гърция.[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρακίστα -- Κατάχλωρον
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 127.
  5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  6. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 93-94.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 46-48.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 61.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 66.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  11. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 511-514.
  12. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  13. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  14. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 141.
  15. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  16. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  17. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
  18. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272. (на български)
  19. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  20. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 190. (на македонска литературна норма)
  21. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 268.
  22. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  23. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 105. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония