Годешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Годешево
Middle Chech 009.jpg
Общи данни
Население 829 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11 456±0 km²
Надм. височина 714±1 m
Пощ. код 2938
Тел. код 07548
МПС код Е
ЕКАТТЕ 15312
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Годешево
Евелина Чолакова
(ДПС)

Годѐшево е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Годешево.

Село Годешево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Селото се намира на границата с Гърция, като южна граница е река Места. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на 2007 година. В южния край на селото има микроязовир с вместимост около 350 м3, зарибен е и има условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османските документи селото се среща под името Годишева (на османски турски: غــودـيــشــوﻩ).[1]

В XIX век Годешево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гудешево (Goudéchevo) е посочено като село с 30 домакинства и 76 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Годешево е българо-мохамеданско селище. В него живеят 650 българи-мохамедани[3] в 65 къщи.[4]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Годешево има мюсюлманско мъжко население 96 души, което живее в 30 къщи.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.[6]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Годешево е било съответно 661, 730, 842 и 856 души.[7]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия в селото е ислямът, а населението се състои изцяло от помаци. Минерето на джамията е построена през 1966 година, след което през 1985 е съборено по време на социализма и възстановено през 1991 година.

През 2000 година джамията е напълно обновена. Целият молитвен дом е съборен, а на негово място построен нов по-голям. Средствата са дарени от селяните и благотворителноста на отделни личности

Диалект[редактиране | редактиране на кода]

Говоримият в Годешево диалект е част от рупските говори. Характерното за него обаче е наличието на извънредно много турски думи, и омекотяване на твърдите срички. Именно за това той се различава значително от диалектите на съседните села. Тези фактори често го правят неразбираем за хора от други села.

  • Дума – произход – значение
  • бугин (тур. – bugün) – Днес
  • бугидже (тур. – bugece) – Тази нощ
  • бусене (тур. – busene) – Тази година
  • сван (тур. – soğan) – лук
  • сармусак (тур. – sarımsak) – чесън
  • сала (тур. – sala) – салата
  • наджак (тур. – nacak) – брадвичка
  • бардак (тур. – bardak) – чаша
  • чапа (тур. – çapa) – мотика
  • макас (тур. – makas) – ножица
  • долап (тур. – dolap) – шкаф
  • балта (тур. – balta) – брадва
  • чюнки (тур. – çünkü) – защото
  • лахана (тур. – lahana) – зелка
  • бакорка (тур. – bakır) – кофа
  • миникше (тур. – menekşe) – теменужки
  • аргат (гр. – εργάτης) – работник
  • скала (гр. – σκάλα) – стълба
  • оти (разг.) – защо

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

За Кметство Годешево няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село Сатовча, а след 1970 година и местни.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Искра“ е основано през 1953 година. Негови секретари са били:

  • Сюлейман Чангалов (1953 – 1964)
  • Юсеин Мехмедов Кехайов (1964 – 1970)
  • Румен Емилов Медаров (1970 – 1980)
  • Здравко Асенов Амзов (1980 – 1983)
  • Зинаида Палова (1983 – )

През 1983 година е въведена длъжност председател. Тя е заемана от:

  • Арсени Бостандиев (1983 – 1986)
  • Стефан Дерев (1986 – 1990)
  • Илия Хаджиев (1990 – 1993)
  • Юлиян Асенов Оручев (1993 – 2003)
  • Стефан Дерев (2003 – )

Част от дейностите на читалището са организиране на празници и тържества като 3 март, 8 март, 24 май, Нова година и други. Към читалището има ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево. Самодейният състав редовно участва в общинския „Събор на тютюнопроизводителите от община Сатовча“. През 2005 година самодейците участват в записите на Радио Благоевград. Самодейният ансамбъл има участия и в Събора провеждан на Предела, където печелят редица награди, грамоти, златни и сребърни медали. Те печелят първо място в конкурса надпяване през 1978 година приведен в село Корница.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Братя Миладинови“ е основано през 1926 година. През учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученика. Първите учители са Цаньо Христов от село Микре и Стефана Иванова от София. През 1929 година в Годешево преподавали Христина Петрова от Видин и Димитър Петров от село Връв. През 1938 година в селото пристига от град Гоце Делчев Стефан Пашалиев, родом от село Парил.

На 3 февруари 1938 година по инициатива на капитан Бандерски, общинският кмет Иван Апостолов и учителят Борис Колев е положена основата на училищна сграда, но през 1946 и 1947 година училището е заето от униформена милиция и от 07.02.1946 до 12.02.1947 година учебните занятия били прекъснати. След това била предоставена една класна стая за обучение на ученици от шест паралелки.

В Годешево се намира вековно дърво от чинар.

Край Годешево са открити останки от средновековно селище и късносредновековна църква.[8] Освен това в местността Радеви лъки са открити 24 бронзови византийски монети от VI век. Те са от Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I, като тези на Юстиниан са най-късните и са сечени през 548/549 година.[9]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – Вълкосел, Слащен и Туховища, в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общослески празник – Прядой. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец юни.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • „Качамак“
  • „Клин“
  • „Лангир“ – неферментирал сок от кисели круши, ябълки, дрянки, грозде и други кисели, предимно диворастящи плодове.
  • „Трана“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Сюлейман Чангалов – Общественик, първи секретар на читалище Искра (1953 – 1964)
  • Flag of Bulgaria.svg Мустафа (Ма̀ксим) Чангалов – първият местен учител, назначаван на длъжност учител и директор в ОУ Братя Миладинови с. Годешево. Впоследствие дългогодишен директор на гимназия Св. Климент Охридски с. Слащен.
  • Николай Манов – дългогодишен директор на ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево, за периода от 1 септември 1980 година до 1 август 2014 г., инициатор за построяване на новата училищна сграда в Годешево, заедно с Юлиян Узунов, кмет на с. Годешево, и Олег Исев – секретар на ППО.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 49.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  5. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  7. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  8. Гоце Делчев – Археологически обекти и места
  9. Открити монети през 1978 година. // Археология 2. 1978. ISSN – 1203 0324 – 1203. с. 76.
     Портал „Македония“         Портал „Македония