Плетена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плетена
Общи данни
Население 1 772 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54,076 km²
Надм. височина 1108 m
Пощ. код 2954
Тел. код 07541
МПС код Е
ЕКАТТЕ 56740
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Плетена
Румен Арнаудов
(ГЕРБ)
Плетена в Общомедия

Плетѐна е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Плетена се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Площта на селото е 54,076 км2. Релефът е планински и хълмисто-планински, на места е силно пресечен. Климатът е умерено-континентален със силно средиземноморско влияние. Почвите са кафяви горски и песъкливо-глинести. Надморската височина на селото е от 700 до 1000 м, а най-високата точка в землището на село Плетена е връх Унден, който е висок 1667 м. Той е и най-високата точка в община Сатовча. За изкачването му не е необходима специална екипировка. В близост до него се намира резервата Тъмната гора. До върха се стига по тъй наречения „коларски път“. Река Бистрица, наречена още „Дикчанската река“, минава между селата Плетена и Сатовча, тече покрай главния път и при село Долно Дряново се отклонява, насочва се на юг и след десетина километра се влива в река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Плетена има дълга история. Най-ранните следи от човешко присъствие в региона на селото датират от късния неолит. Открито е и селище от късната бронзова епоха.[1]

В 19 век Плетена е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Плетена (Pletena) е посочено като село с 80 домакинства и 210 жители.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Плетена е българо-мохамеданско селище. В него живеят 770 българи изповядващи ислям[3] в 190 къщи.[4]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Плетена (Плотена) има мюсюлманско мъжко население 275 души, което живее в 81 къщи.[5] Вследствие на Балканските войни, от 1260 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 723.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Плетена живеят 838 жители.[7]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Плетена е било съответно 786, 782, 973 и 1234 души.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Плетена населението е съставено от българи мюсюлмани и българи християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметството в Плетена вероятно съществува откакто съществува селото, но само с регистър за населението. През 1929 година кмет на Плетена е Джафер Халачев. Той създава първите официални регистри за актовете за раждане, женитба и смърт, които дотогава са били в общината.

Детската градина в селото е основана през 1972 година.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 1926 година в село Плетена е открито основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Първият учител в него е Николай Керезиев от село Мусомище, а първите учители от Плетена са братята Исмет и Летиф Ибраимови. Интересен факт, е че първият директор на училището в село Плетена е жена – Севда Бахчеванова, която е плетенска снаха. Тя е първата мюсюлманка-учителка в общината. Нейна е и заслугата за построяването на общежитието за средношколци в град Гоце Делчев. През годините директори на училището са били Илиян Арнаудов, Камен Шекеров, Илия Доленски, Ради Доленски и Емил Бакалов. Камен Шекеров е първият от община Сатовча главен специалист по образованието и председател на общинския съвет на просвета.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Мъжката и женската фолклорни групи.

На 22 септември 1937 година в село Плетена е основано читалище „Просвета“. Учителят Николай Лазаров от Долен е първият председател на читалището, а по-късно и първият библиотекар. През 1969 година започва строителството на читалищната сграда. Създават се певчески групи, които прославят селото и общината и до днес.

Читалището развива художествена самодейност и библиотечна дейност. Още през 1947 година самодейците вземат участие във фолклорен фестивал в град Щип с ръководител Айше Литифова.

Трио Чаушеви.

През 1980 година на „Пирин пее“ тогавашната мъжка група с ръководител Христо Капсъзов печели девет златни медала. След 1989 година се създава мъжка фолклорна група с ръководител Кемил Кальонев, която през годините е гордостта на село Плетена. Тя редовно взема участие в „Пирин пее“, а на петия събор печели шест златни медала. През 1997 година печели още един златен медал, а в Златоград през 1999 година обира тринадесет златни медала. През 2000 година взема участие в национален събор „Рожен“, където са удостоени със златен плакет. През 2002 година Мъжката група взема участие във „Фестивала на балканските народи“ в Истанбул. През същата година в Неделино на фестивала „Двугласно пеене“ мъжката група е удостоена със златен медал. През 2006 година групата печели общо девет златни медала. Лауреати са на три поредни събора на „Балканфолк“ – Велико Търново. През 2006 година взема участие във фолклорни фестивали в Костандово и Дорково, където също са удостоени с плакети. Същата година на фестивала „Малашево пее и танцува“ вземат първо място. Редовни участници са в седянката „Сите Българи заедно“.

Женската Фолклорна група от 1947 година с ръководител Айше Литифова. Взема участия във фестивали в Македония и „Пирин пее“. От 1989 година с талантливи малки момичета, а сега вече девойки, е създадена женската фолклорна група, която взема участия в „Пирин пее“, „Балканфолк“ – Велико Търново, Неделино, „Рожен“, Костандово, Дорково, Долно НовковоОмуртаг, Ковачевица, „Орфееви празници“ в Смолян, Копривщица, ”Малашево пее и танцува” и в Македония. През 1990 година е създадено трио „Чаушеви“ – Джулия, Виктория и Десислава Чаушеви. Тези момичета от малки са атракция по фестивали и събори.

Библиотеката съществува от 1937 година. Първоначално се помещава в училището, а през 1978 година е преместена в новата сграда на читалището. Първият библиотекар е Христо Капсъзов. Към 2007 година библиотеката има 4887 тома литература и все по-голям брой читатели.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Плетена се намира пещерата „Мечата дупка“, която има дължина 12 метра. Друга забележителност в Плетена са Римските мостове в местностите „Караманица“ и „Банян“. Интерес представляват също резерватът Тъмната гора и местността „Комитски бараки“ – там е било сборното място на комитите от ВМРО, от където идва и името на местността.

При разкопки в землището на село Плетена е открито тракийско въоръжение от края на IV в. пр.н.е., което се намира в историческия музей в Благоевград.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиева-Ангелова, Албена. Миналото през погледа на нашенци: сборник с фолклорни материали от селата Гърмен, Дъбница, Копривлен и Плетена, Гоцеделчевско. София, Издателска къща Гутенберг, [2003]. ISBN 954-9943-48-8.
  • Стоянова – Серафимова, Димка. Въоръжение на тракиец от с. Плетена, Благоевградски окръг. // Археология 4 (6). 1975. ISSN – 1203 0324 – 1203. с. 41 – 50.
  • Василев, Васил П.. Технологически проучвания на тракийското въоръжение от с. Плетена, Благоевградски окръг. // Археология 4 (6). 1975. ISSN – 1203 0324 – 1203. с. 51 – 61.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В село Плетена е сниман филмът „Краят на песента“ с известната родопска песен „Рофинка болна легнала“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност. // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г.. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 40 – 41.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130 – 131.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  6. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония