Букорово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гоцеделчевско. За селото в Севлиевско вижте Младен (село).

Букорово
— бивше село —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Благоевград
Община Сатовча

Бу̀корово е обезлюдено село, разположено на територията на община Сатовча. Селото е разположено на двата бряга на река Бистрица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото се намират на двата бряга на река Бистрица между селата Крибул и Долен, като главната махала, в която се намира църквата, е разположена на около два километра от реката в посока към Крибул в близост до връх Скрибина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото предполага, че населението му е с армънски произход.[1] Край реката има останки от сградите в селото. На два километра на запад има още една махала, в която има останки от църква и гробове, оградени с каменни плочи. Изследванията показват, че селото е съществувало от XIII–XIV век.[2] Краеведът Иван Попов от съседното село Сатовча в своята книга „Сатовчанските камбани“ твърди, че жителите на селото вероятно са били богомили. През 1962 година са проведени археологически разкопки, като са изследвани църквата и гробищата. Действително кръстове не са открити, а в даден момент в гробището започват да се появяват и мюсюлмански гробове. По-късно църквата запада напълно и в руините ѝ също се откриват мюсюлмански гробове. Погребенията са извършвани по цялото било, което предполага, че селото е било с големи размери. Според провеждащите археологическите проучвания, вероятно мюсюлманската част от населението на Букорово се е преселила в Крибул или някое друго съседно село, а християнската или богомилската в Долен или Сатовча, където се приобщила към местните православни християнски общини.[3]

Букорово се споменава в подробен регистър на тимари, хасове, мюлкове и вакъфи от 1464 – 1465 година с 5 немюсюлмански домакинства и една вдовица – всичките войнугански.[4] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Букорово (Букорова) е вписано както следва – немюсюлмани: 23 домакинства, неженени – 5.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Букорово (Букорова) с немюсюлмани: 23 домакинства, неженени – 8.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Букорово (Букрово) както следва: мюсюлмани – 1 семейство; немюсюлмани – 36 семейства и 11 неженени.[7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Букорово (Букорова) е посочено като село, в което броят на немюсюлманските ханета е 17.[8]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Български език“, 1996, стр. 88
  2. Домарадски, Мечислав. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, БАН; Археологически институт с музей, 1999. ISBN 954-4303-71-5. с. 92.
  3. Михайлов, Стамен. Църквата при с. Крибул, Благоевградски окръг. // Родопи (11). 1969. ISSN – 1327 0861 – 1327. с. 16 – 18.
  4. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 122.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 61.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 574 – 576.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
     Портал „Македония“         Портал „Македония