Малошийца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малошийца
Μελισσόμανδρα
Единствената останала къща в селото се използва от говедари.
Единствената останала къща в селото се използва от говедари.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 625 m
Население (?) обезлюдено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Малошийца, познато още като Малоща, Малушища, Милюшища и Малинчища (на гръцки: Μελισσόμανδρα, Мелисомандра, до 1927 година Μαλούσιστα, Малусиста[1]), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено близо до границата с България. То се намира в Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Избища, Стареджик, Костен, Дъблен и Витово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от патроним от личното име Малош, от Мало (за сравнение Големо Малово и Мало Малово) и -ишт- с хаплалогия на сричка -ши-. Сравнимо е името на село Маловища.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Малушища е от първоначалния патроним на -ишти *Малушишти от личното име Малуш, разширено от Мал(о) със суфикс -уш.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Малошийца е регистрирано като село с 58 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 2 вдовици.[4] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Малошийца (Малошица) са регистрирани 63 лица.[5] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Малошийца (Малошище) немюсюлмани: 77 домакинства, неженени - 10, вдовици - 4.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Малошийца (Малошище с друго име Папа Вълкан) с немюсюлмани: 55 домакинства, неженени - 7; вдовици - 9.[7] В подробен регистър на санджакът Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Малошийца с друго име Папа Вълкан както следва: мюсюлмани - 1 семейство и 3 неженени; немюсюлмани - 21 семейства, 22 неженени и 4 вдовици.[8] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Малошийца (Малошище) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Малошийца (Малошище) са зачислени 7 мюсюлмански домакинства.[10]

Население на Малошийца 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498 58 3 2 - - 63
1519 77 10 4 - - 91
1530 55 7 9 - - 71
1569 21 22 4 1 3 51
1723 - 7 7

В XIX век Малошийца е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Малинчища (Malinschtischta) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Малошийца (Милюшишта) има помашко мъжко население 90 души, което живее в 30 къщи.[12]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Малошийца е българо-мохамеданско селище. В него живеят 420 българи-мохамедани[13] в 60 къщи.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Малошийца живеят 90 семейства или общо 393 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Малошийца (Μαλούσιστα, Малусиста) живеят 423 души,[15] а през 1920 година 309.[16]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху населението на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Малошийца емигрират в село Лаладжък (област Одрин, община Кешан), Турция.[17] През 1927 година, името на селото е сменено от Малосиста (Μαλούσιστα) на Мелисомандра (Μελισσόμανδρα).[18] През 1928 година в Малошийца са заселени 20 гръцки семейства със 79 души - бежанци от Турция.[19] През 1940 година в селото живеят 148 души.[16] Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαλούσιστα -- Μελισσόμανδρα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 155 – 156.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  4. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 311.
  5. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 488-489.
  9. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 243.
  11. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  16. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 179. (на македонска литературна норма)
  17. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31.
  18. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  20. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 77. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония