Мало Малово
| Мало Малово | |
|---|---|
  Мало Малово  Мало Малово | |
| Общи данни | |
| Население | 89 души[1] (15 септември 2022 г.) 6,44 души/km² |
| Землище | 13,874 km² |
| Надм. височина | 824 m |
| Пощ. код | 2205 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 46766 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ) |
| Мало Малово в Общомедия | |
Мало Малово е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 834 м надморска височина в полите на планината Чепън. Над него са върховете Илийски кръст – 913,3 м и Попов връх – 1056,6 м. Между билото на планината и селото расте борова гора. През селото преминават няколко ручея. Селото се намира в непосредствена близост до Драгоманското блато и връх Петровски кръст в планината Чепън. За съжаление язовира, който се намира на около километър и половина от селото е повреден от военни, които са искали да ловят риба отвъртайки шлюзовите кранове. В резултат - крановете биват подредени и водата от язовира изтича и вече повече от 30 години чашата е празна.
История[редактиране | редактиране на кода]
Интересен факт от историята на селото е огромният пожар, който изпепелява десетки декари борова гора през 70-те години на 20 век. Понастоящем в селото живеят не много хора повечето възрастни пенсионери, но факт е, че напоследък има и млади семейства с деца. По данни от декември месец 2013 населението е 70 души (неофициални данни) 70 души са регистрирани в самото село, а броят на живущите там прехвърля 150 души, през по топлите сезони на годината селото се напълва с млади семейства и деца !
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Средновековната църква на Маломаловския манастир.
- Пещерата „Пещерица“, с. Мало Малово, м. връх Илийски кръст, дължина 23,00 м, денивелация -11,40 м.
- Чешма Басарка - тази чешма която от стотици години е служела за напояване на добитъка и утоляване на жаждата на пастирите е суха и коритата са празни
Преди девети септември 1944 година селото е било център на особено внимание поради намиращия се в него дарак (машини за чепкане на вълна) и воденица които впоследствие биват национализирани.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
