Грълска падина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грълска падина
България
42.8833° с. ш. 22.7833° и. д.
Грълска падина
Софийска област
42.8833° с. ш. 22.7833° и. д.
Грълска падина
Общи данни
Население 17 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 2,634 km²
Надм. височина 750 m
Пощ. код 2213
Тел. код 07175
МПС код СО
ЕКАТТЕ 18006
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Грълска падина е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Грълска падина се намира във Влашката планина, буквално на сръбската граница. През селото минава малка рекичка.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на османската власт един род от село Гърло се заселва в малка падина, разположена между три върха, от тук идва и името на селото Гърловска падина и по-късно Грълска падина. Най-старата фамилия в Грълска падина е Ваклини, от която по-късно се отделят Кръстини, Станкови и Младенови. По-късно се заселват търговецът и кръчмар Гълъб Иванов от Неделище, мутафчията Матея Милушев, както и Нако Иванов от Проданча[1].
През 1892 г. Грълска падина е призната за село.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1900 78
1910 119
1929 143
1934 158
1946 167
1956 147
1965 109
1975 59
1985 53
1992 37
2001 26
2011 13
Източници:[3][4]

В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880, но тъй като Грълска падина е признато за село през 1892 г., то първото преброяване, в което присъства статистика за жителите на селото са от 1900 г. Тогава в селото живеят 78 жители.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди години е имало традиционен годишен събор, но той вече не се организира.

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

ПЛЕТЕ СЕ ДЕВОЙКА
Плете ми се гиздава девокя!
Плеле са я девет плетарие,
свите девет игле потрошиле.
Ка излела Яна, най-младата,
уплела е гиздава девокя,
ка ю сплела, иглу не строшила.
(Обредни песни, т. V; сватбена – при плетене на невестата (ЗП, с. 141)

ЗАСПАЛ ИВАН У РОСНИ ЛИВАДИ
Заспал Иван у росно ливагье,
девойкя го леко разкаруе:
- Диг' се, диг' се, Иване юначе,
другаре ти стадо изпущише,
а ти спаваш у росно ливагье.
Ка се диже Иван добър юнак,
нему не са пцета нарньети,
нему не е стадо изпущено.
Додек Иван ведра да измие,
да измие, пцета да нарани,
па тога е стадо изпущило.
(Грълска падина, Годечко (Стоин-ЗП, № 10).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Джерман Пейчев Кръстев
Тошо Гигов – загинал на 16 януари 1913 г. в с. Силиврия по като участник в Балканската война (1912-1913 г.) [5]

Други[редактиране | редактиране на кода]

"...Така в донесението за действията на 10 юни 1944 се посочва, че на тази дата около 200 самолета на противника нанасят удар по Букурещ и Гюргево. Полетът им е проследен по маршрута ШкодраНишВидинБукурещ. При завръщането около 100 противникови самолета прелитат над западната половина от територията на страната, но без бомбопускане. За тяхното прехващане по маршрута към обектите в Румъния и обратно от 3/6 изтребителен орляк са извършени две излитания (по 17 Ме-109), но противник не е открит. [...] За постигане на изненада на 10 юни командуването на 15-а въздушна армия провежда удар по Плоещ само с изтребители от бръснещ полет. Привлечени са общо 67 Р-38 ("Лайтнинг"), от които 36 съставляват ударна група, като всеки самолет носи по една 500-кг фугасна бомба, а останалите 31 самолета са група за прикритие.
Полетът към обекта се извършва на пределно малка височина над планините на Югославия до излизането на групата над река Дунав, а след това - на бръснещ полет по нейното течение. На траверса на Букурещ групата завива на север, прелита край румънската столица, след което излиза внезапно над Плоещ, където нанася удара с известно набиране на височина. Резултатите са скромни – само 3 от целите получават повреди, но с цената на 23 свалени Р-38 (34% от участващите сили). От 71-ва ескадрила на базата си се завръща само един самолет...." (Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните, т.2, стр. 194)
"...На 10 юни 1944 г. противников самолет обстрелва железопътната линията източно от Нишка баня, между гарите Кичево и Просек. В района на с. Гърльовска падина, Неделишка община, се разбива самолет на противника..." (Р. Руменин, "Летящи крепости над България", стр. 123) По нанатък, в таблица от приложенията, мястото е означено като Грълска падина.
От казаното дотук става ясно, че въпросният "лайтнинг" не е свален от български изтребители, а по-късно е намерена и венчалната халка на пилота управлявал самолета.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Времето в село Грълска падина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Войнов, Людмил. "Драгоман и населени места в община Драгоман", 2010 г., стр. 75.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 185.
  3. Любенов, Райко – "Бурел. Говор, фолклор, етнография." София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  4. statlib.nsi.bg:8181
  5. www.archives.bg