Грълска падина
| Грълска падина | |
  Грълска падина  Грълска падина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,45 души/km² |
| Землище | 2,634 km² |
| Надм. височина | 750 m |
| Пощ. код | 2213 |
| Тел. код | 07175 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 18006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Грълска падина е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Грълска падина се намира във Влашката планина, буквално на сръбската граница. През селото минава малка рекичка.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на османската власт един род от село Гърло се заселва в малка падина, разположена между три върха, оттук идва и името на селото Гърловска падина и по-късно Грълска падина.
Най-старата фамилия в Грълска падина е Ваклини, от която по-късно се отделят Кръстини, Станкови и Младенови. По-късно се заселват търговецът и кръчмар Гълъб Иванов от Неделище, мутафчията Матея Милушев, както и Нако Иванов от Проданча[2].
През 1892 г. Грълска падина е призната за село.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1900 | 78 | |||||||||
| 1910 | 119 | |||||||||
| 1929 | 143 | |||||||||
| 1934 | 158 | |||||||||
| 1946 | 167 | |||||||||
| 1956 | 147 | |||||||||
| 1965 | 109 | |||||||||
| 1975 | 59 | |||||||||
| 1985 | 53 | |||||||||
| 1992 | 37 | |||||||||
| 2001 | 26 | |||||||||
| 2011 | 13 | |||||||||
| 2021 | 12 | |||||||||
| Източници:[4][5] | ||||||||||
В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880, но тъй като Грълска падина е признато за село през 1892 г., то първото преброяване, в което присъства статистика за жителите на селото са от 1900 г. Тогава в селото живеят 78 жители.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Преди години е имало традиционен годишен събор, но той вече не се организира.
Фолклор
[редактиране | редактиране на кода]ПЛЕТЕ СЕ ДЕВОЙКА
Плете ми се гиздава девокя!
Плеле са я девет плетарие,
свите девет игле потрошиле.
Ка излела Яна, най-младата,
уплела е гиздава девокя,
ка ю сплела, иглу не строшила.
(Обредни песни, т. V; сватбена – при плетене на невестата (ЗП, с. 141)
ЗАСПАЛ ИВАН У РОСНИ ЛИВАДИ
Заспал Иван у росно ливагье,
девойкя го леко разкаруе:
- Диг' се, диг' се, Иване юначе,
другаре ти стадо изпущише,
а ти спаваш у росно ливагье.
Ка се диже Иван добър юнак,
нему не са пцета нарньети,
нему не е стадо изпущено.
Додек Иван ведра да измие,
да измие, пцета да нарани,
па тога е стадо изпущило.
(Грълска падина, Годечко (Стоин-ЗП, № 10).
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Тошо Гигов – загинал на 16 януари 1913 г. в с. Силиврия по като участник в Балканската война (1912 – 1913 г.)[6]
Други
[редактиране | редактиране на кода]„...Така в донесението за действията на 10 юни 1944 се посочва, че на тази дата около 200 самолета на противника нанасят удар по Букурещ и Гюргево. Полетът им е проследен по маршрута Шкодра – Ниш – Видин – Букурещ. При завръщането около 100 противникови самолета прелитат над западната половина от територията на страната, но без бомбопускане. За тяхното прехващане по маршрута към обектите в Румъния и обратно от 3/6 изтребителен орляк са извършени две излитания (по 17 Ме-109), но противник не е открит. [...] За постигане на изненада на 10 юни командуването на 15-а въздушна армия провежда удар по Плоещ само с изтребители от бръснещ полет. Привлечени са общо 67 Р-38 („Лайтнинг“), от които 36 съставляват ударна група, като всеки самолет носи по една 500-кг фугасна бомба, а останалите 31 самолета са група за прикритие.
Полетът към обекта се извършва на пределно малка височина над планините на Югославия до излизането на групата над река Дунав, а след това - на бръснещ полет по нейното течение. На траверса на Букурещ групата завива на север, прелита край румънската столица, след което излиза внезапно над Плоещ, където нанася удара с известно набиране на височина. Резултатите са скромни – само 3 от целите получават повреди, но с цената на 23 свалени Р-38 (34% от участващите сили). От 71-ва ескадрила на базата си се завръща само един самолет....“ (Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните, т. 2, стр. 194)
„...На 10 юни 1944 г. противников самолет обстрелва железопътната линията източно от Нишка баня, между гарите Кичево и Просек. В района на с. Гърльовска падина, Неделишка община, се разбива самолет на противника...“ (Р. Руменин, „Летящи крепости над България“, стр. 123) По нанатък, в таблица от приложенията, мястото е означено като Грълска падина.
От казаното дотук става ясно, че въпросният „лайтнинг“ не е свален от български изтребители, а по-късно е намерена и венчалната халка на пилота управлявал самолета.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Времето в село Грълска падина[неработеща препратка].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Войнов, Людмил. „Драгоман и населени места в община Драгоман“, 2010 г., стр. 75.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 185.
- ↑ Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ www.archives.bg[неработеща препратка]
| ||||||||