Чепърлянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чепърлянци
Центърът на с. Чепърлянци. На преден план – селските чешми.
Центърът на с. Чепърлянци. На преден план – селските чешми.
Общи данни
Население 7 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,51 души/km²
Землище 9,21 km²
Надм. височина 639 m
Пощ. код 2212
Тел. код 07174
МПС код СО
ЕКАТТЕ 80426
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)
Чепърлянци в Общомедия

Чепъ̀рлянци или Чепърлинци е село в Западна България, в Община Драгоман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чепърлянци се намира в българската част на областта Забърдие. На около два километра в източна посока се намира река Нишава, а на два километра на запад е граничната линия със Сърбия. Селото е купно; махалите са: Бѐлчини, Брѐся, Бурѐлци, Булю̀башини, Ковачѝчка маала, Челако̀ви, Шѐмшини, Пачо̀рина маала, Ка̀лчина маала.

Землището на селото граничи с това на селата Връдловци, Бребевница, Липинци, Беренде извор, Беренде (включително махалата Чѝвлик) и Разбоище.

В най-северната част на землището на селото се намира находището за огнеупорни глини „Гърмище“ („Гръмшляк“).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Бившето начално училище, по-късно магазин. Днес сградата не се използва.

На няколко места в землището на селото има останки, които местните хора наричат латински.

Според местните предания селото е било разпръснато в няколко отделни махали, но след опожаряване от страна на турците е било издигнато отново на сегашното си място. Махалата Бурелци носи името си заради населилите я преселници от област Бурел.

Чепърлянци се споменава в османо-турски документи от средата на XV век. В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Чапаринче има 17 домакинства, двама неженени жители и шест вдовици, а приходът от него възлиза на 2067 акчета.[3] В джелепкешански регистър от 1576 година е вписан Пею Тодор от Четерпинче с 50 овци.[4]

През 1881 година Чепърлянци има 241 жители. [5] Според преброяването в Княжество България от 1888 година селото има 255 жители, разделени в 31 домакинства. Девет от домакинствата имат повече от 10 члена.[6] 134 жители са мъже, 121 – жени.[7] Грамотни в селото са 14 мъже.[8] Обитаемите къщи са 34, като 27 от тях са покрити с керемиди, а 7 – със слама. В селото има и 45 хамбара и яхъра, както и 3 воденици и 1 хан.[9] По това време Чепърлянци е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.

Ученици и учители в началното училище, към 1928 г.

През 1900 година селото има 279 жители, а през 1905 година – 301.

В началото на ХХ век по инициатива на Андрея Манов върху стари основи е изграден Чепърлянският манастир „Света Петка“.

През 1934 година в Чепърлянци е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 21 члена.[10]

Чепърлянски манастир, поглед в двора на манастира.

При наводнение в 1947 година местните жители губят част от добитъка си.

Чепърлянци във войните 1885 – 1918 г.[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Сръбско-българската война, на 23 октомври 1885 година в Чеперлинци се установява щабът на Трета дружина от Първи Софийски пехотен полк, командвана от капитан Кръстю Бахчеванов.[11] На 3 ноември 1885 година части от Четвърти Плевенски пехотен полк водят отбранителни боеве край селото. Западно от Чепърлянци българските войски отблъскват сръбска кавалерия и пехота, но след заемането от страна на сърбите на позициите край село Бребевница са принудени да отстъпят към Разбоище и Туден.[12]

Жителите на Чепърлянци взимат участие във войните за национално обединение през 1912 – 1918 година основно в състава на 25 Драгомански полк. Деветима души загиват в Балканските войни (1912 – 1913).[13]

По време на Първата световна война, през септември 1916 година, са убити редниците Стоян Давитков и Младен Манчов. През декември 1916 година във Влашко почива редник Милан Коцев.[14] През 1917 година редник Кирко Станчев е награден с Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. „за отличие във войната срещу румънците“[15]

Население след 1934 година[16][редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 – 382 д.
  • 1946 – 341 д.
  • 1956 – 257 д.
  • 1965 – 144 д.
  • 1975 – 85 д.
  • 1985 – 51 д.
  • 1992 – 46 д.
  • 2001 – 32 д.
  • 2011 – 15 д.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. Георги“ от XV-XVI в.[17] (ремонтирана през 2009 г. със средства, дарени от жена от селото)
  • Чепърлянски манастир от началото на ХХ в., разположен край р. Нишава
  • Вековен дъб със старинен оброчен кръст в подножието, намиращ се в източния край на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Решение на Министерски съвет № 751 от 1 ноември 2006 г.[неработеща препратка]
  3. Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
  4. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.
  5. „Списък на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.), София 1885, с. 108.“, архив на оригинала от 15 август 2016, https://web.archive.org/web/20160815214256/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000010&page=115, посетен 15 август 2016 
  6. „Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 6.“, архив на оригинала от 1 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150701125420/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=6, посетен 1 юли 2015 
  7. „Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 14 – 15.“, архив на оригинала от 1 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150701190626/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=14, посетен 1 юли 2015 
  8. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 62 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  9. Резултати по преброяванието на зданията в Българското княжество към 1 януарий 1888 година, София 1890, с. 262 – 263.[неработеща препратка]
  10. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 36 (не е отбелязана в изданието – Царибродска околия)
  11. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 236.
  12. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 236 – 241, 286 – 287.
  13. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913)[неработеща препратка], balkanwars.archives.bg, посетен на 10 май 2016 г.
  14. Драгоманци през войните, 1912 – 1913, 1915 – 1918, София 1935, с. 202 – 203, 213.
  15. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 614 – в документа е отбелязано, че Кирко Станчев е от село Чепарлинци, Царибродска околия.
  16. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чепърлинци, общ. Драгоман, обл. София. // Посетен на 30 ноември 2013.
  17. Миятев, Кръстьо. Старинни църкви в Западна България. Известия на Българския археологически институт, т. XIII, София, 1939, с. 243 – 245.