Чепърлянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чепърлянци
Центърът на с. Чепърлянци. На преден план – селските чешми.
Центърът на с. Чепърлянци. На преден план – селските чешми.
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,21 km²
Надм. височина 639 m
Пощ. код 2212
Тел. код 07174
МПС код СО
ЕКАТТЕ 80426
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)
Чепърлянци в Общомедия

Чепъ̀рлянци или Чепърлинци е село в Западна България, в Община Драгоман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чепърлянци се намира в българската част на областта Забърдие. На около три километра в източна посока се намира река Нишава, а на три километра на запад е граничната линия със Сърбия. Селото е купно; махалите са: Бѐлчини, Брѐся, Бурѐлци, Булю̀башини, Ковачѝчка маала, Челако̀ви, Шѐмшини, Пачо̀рина маала, Ка̀лчина маала.

Землището на селото граничи с това на селата Връдловци, Бребевница, Липинци, Беренде извор, Беренде (включително махалата Чѝвлик) и Разбоище.

В най-северната част на землището на селото се намира находището за огнеупорни глини „Гърмище“ („Гръмшляк“).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Бившето начално училище, по-късно магазин. Днес сградата не се използва.

На няколко места в землището на селото има останки, които местните хора наричат латински.

Според местните предания селото е било разпръснато в няколко отделни махали, но след опожаряване от страна на турците е било издигнато отново на сегашното си място. Махалата Бурелци носи името си заради населилите я преселници от област Бурел.

Чепърлянци се споменава в османо-турски документи от средата на XV век. В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Чапаринче има 17 домакинства, двама неженени жители и шест вдовици, а приходът от него възлиза на 2067 акчета.[2] В джелепкешански регистър от 1576 година е вписан Пею Тодор от Четерпинче с 50 овци.[3]

През 1881 година Чепърлянци има 241 жители. [4] Според преброяването в Княжество България от 1888 година селото има 255 жители, разделени в 31 домакинства. Девет от домакинствата имат повече от 10 члена.[5] 134 жители са мъже, 121 – жени.[6] Грамотни в селото са 14 мъже.[7] Обитаемите къщи са 34, като 27 от тях са покрити с керемиди, а 7 – със слама. В селото има и 45 хамбара и яхъра, както и 3 воденици и 1 хан.[8] По това време Чепърлянци е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.

Ученици и учители в началното училище, към 1928 г.

През 1900 година селото има 279 жители, а през 1905 година – 301.

В началото на ХХ век по инициатива на Андрея Манов върху стари основи е изграден Чепърлянският манастир „Света Петка“.

През 1934 година в Чепърлянци е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 21 члена.[9]

Чепърлянски манастир, поглед в двора на манастира.

При наводнение в 1947 година местните жители губят част от добитъка си.

Чепърлянци във войните 1885 – 1918 г.[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Сръбско-българската война, на 23 октомври 1885 година в Чеперлинци се установява щабът на Трета дружина от Първи Софийски пехотен полк, командвана от капитан Кръстю Бахчеванов.[10] На 3 ноември 1885 година части от Четвърти Плевенски пехотен полк водят отбранителни боеве край селото. Западно от Чепърлянци българските войски отблъскват сръбска кавалерия и пехота, но след заемането от страна на сърбите на позициите край село Бребевница са принудени да отстъпят към Разбоище и Туден.[11]

Жителите на Чепърлянци взимат участие във войните за национално обединение през 1912 – 1918 година основно в състава на 25 Драгомански полк. Деветима души загиват в Балканските войни (1912 – 1913).[12]

По време на Първата световна война, през септември 1916 година, са убити редниците Стоян Давитков и Младен Манчов. През декември 1916 година във Влашко почива редник Милан Коцев.[13] През 1917 година редник Кирко Станчев е награден с Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. „за отличие във войната срещу румънците“[14]

Население след 1934 година[15][редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 – 382 д.
  • 1946 – 341 д.
  • 1956 – 257 д.
  • 1965 – 144 д.
  • 1975 – 85 д.
  • 1985 – 51 д.
  • 1992 – 46 д.
  • 2001 – 32 д.
  • 2011 – 15 д.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. Георги“ от XV-XVI в.[16] (ремонтирана през 2009 г. със средства, дарени от жена от селото)
  • Чепърлянски манастир от началото на ХХ в., разположен край р. Нишава
  • Вековен дъб със старинен оброчен кръст в подножието, намиращ се в източния край на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение на Министерски съвет № 751 от 1 ноември 2006 г.
  2. Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
  3. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.
  4. Списък на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.), София 1885, с. 108.
  5. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 6.
  6. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 14 – 15.
  7. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 62.
  8. Резултати по преброяванието на зданията в Българското княжество към 1 януарий 1888 година, София 1890, с. 262 – 263.
  9. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 36 (не е отбелязана в изданието – Царибродска околия)
  10. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 236.
  11. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 236 – 241, 286 – 287.
  12. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913), balkanwars.archives.bg, посетен на 10 май 2016 г.
  13. Драгоманци през войните, 1912 – 1913, 1915 – 1918, София 1935, с. 202 – 203, 213.
  14. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 614 – в документа е отбелязано, че Кирко Станчев е от село Чепарлинци, Царибродска околия.
  15. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чепърлинци, общ. Драгоман, обл. София. // Посетен на 30 ноември 2013. (на български)
  16. Миятев, Кръстьо. Старинни църкви в Западна България. Известия на Българския археологически институт, т. XIII, София, 1939, с. 243 – 245.