Направо към съдържанието

Драгоман (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.

Драгоман (община)
      
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ323,862 km²
Население5 254 души
Адм. центърДрагоман
Брой селища34
Сайтobshtinadragoman.com
Управление
КметАндрей Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (3)
  • БСП (2)
  • БДЦ (2)
  • Радетели за Община Драгоман (2)
  • Нова алтернатива за Драгоман (2)
Драгоман (община) в Общомедия

Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km2 е 8-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и планината Вискяр.

На север в пределите на общината се простира западната и южната част на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка връх Петровски кръст 1205,6 m е разположена на 3 km североизточно от град Драгоман и е най-високата точка на общината.

Южно от нея в пределите на община Драгоман попадат крайните северозападни части на Софийската котловина. На запад от нея е разположена Бурелската котловина, най-западната от Задбалканските котловини. В пределите на България се намира нейната югоизточна част с площ от 172 km2, дължина около 15 km и ширина 7 – 10 km. Средната ѝ надморска височина е 765 m.

Югозападно от нея, до границата с Област Перник се простират крайните северозападни части на планината Вискяр. Тук най-високата точка е връх Чеканска чука 1135,6 m, разположен на 2 km югоизточно от село Чеканец, на границата с община Брезник.

Най-ниската точка на община Драгоман е 478 m н.в., разположена в коритото на река Нишава, на границата със Сърбия.

В северната част на община Драгоман протича участък от горното течение на река Нишава. Тя навлиза в нейните предели от община Годеч, до село Калотина тече в дълбока проломна долина и около 3 km след като напусне пролома навлиза в сръбска територия. Нейни основни притоци на територията на община Драгоман са реките Ежовица и Габерска. Габерска река навлиза в община Драгоман източно от село Цацаровци и тече в северозападна посока през Бурелската котловина. Минава последователно през селата Габер, Неделище и Несла и при село Долна Невля достига до границата със Сърбия, като завива на север. На протежение около 7 km реката служи за държавна граница между Сърбия и България. След това отново завива на северозапад, навлиза изцяло в сръбска територия и след 5,3 km, се влива отляво в река Нишава между град Цариброд и село Желюша на 445 m н.в.

В южното подножие на планината Чепън, на 1,5 km източно от град Драгоман, на 704 m н.в. е разположено карстовото Драгоманско блато с площ от 350 ха. Приблизителните му размери са 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5362 100,00
Българи 4496 83,85
Турци -
Цигани 9 0,17
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 847 15,80

Движение на населението (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Драгоман
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 17 187 16 830 15 600 12 834 10 058 8661 7504 6632 5362 4613
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Общината има 34 населени места с общо население от 4613 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Драгоман, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Беренде 24 7,152 Летница 17 7,454
Беренде извор 23 7,270 Липинци 6 4,216
Василовци 60 16,770 Мало Малово 56 13,874
Вишан 34 11,924 Върдоловци Начево 6 2,459 Манаф чифлик
Владиславци 47 14,430 Неделище - 6,897
Габер 495 7,020 Несла 53 6,992
Големо Малово 183 23,676 Ново Бърдо 27 7,772 Бърдо
Горно село 14 4,649 Ново село Прекръсте 30 9,507
Грълска падина 18 2,634 Раяновци 24 12,374
Долна Невля 4 3,841 Табан 18 5,570
Долно Ново село 5 7,158 Новосел чифлик Цацаровци 110 8,674 Цацуровци
Драгоил 56 13,484 Драгуил Цръклевци 37 11,067 Църклевци
Драгоман 2933 34,475 Чеканец 10 7,584
Дреатин 4 3,278 Чепърлинци 6 9,210
Калотина 184 19,510 Чорул 28 7,603
Камбелевци 5 2,258 Чуковезер 18 7,963
Круша 43 7,768 Ялботина 35 7,349
ОБЩО 4613 323,862 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1892 г. – призната е н.м. Грълска падина (от с. Гърло) за отделно населено място – с. Грълска падина без административен акт;
  • Министерско писмо № 8049/обн. 14.09.1921 г. – преименува с. Новосел чифлик на с. Долно Ново село;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Манаф чифлик на с. Начево;
  • Указ № 425/обн. 07.04.1949 г. – призната е н.м. Дреатин (от с. Неделище) за отделно населено място – с. Дреатин;
  • Указ № 166/обн. 06.04.1950 г. – призната е н.м. Бърдо (от с. Калотина) за отделно населено място – с. Бърдо;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Ново село на с. Горно село;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава гар.с. Гара Драгоман и с. Ярловци и ги присъединява като квартали на гр. Драгоман;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Драгуил на с. Драгоил;
– уточнява името на с. Цацуровци на с. Цацаровци;
– осъвременява името на с. Църклевци на с. Цръклевци;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Драгоман за гр. Драгоман;
  • Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува с. Бърдо на с. Ново Бърдо;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – закрива община Габер и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Драгоман;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Мало Бельово (Чифлик Мало Бельово) поради изселване.

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 31,6 km:

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,5 km: