Вишан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вишан
Общи данни
Население 35 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,924 km²
Надм. височина 702 m
Пощ. код 2213
Тел. код 07175
МПС код СО
ЕКАТТЕ 11332
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Вишан е село в Западна България, намиращо се в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 19 км западно от Драгоман и на около 3 км източно от границата с Република Сърбия. Селото се намира в историко-географската област Бурел. Няколкото му махали, събрани вкупом са разположени върху хълмове, характерни за планинския облик на покрайнината. Средната надморска височина на селото е 671 м. Населението на Вишан към 2010 г. е 36 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вишан е разположено на присойните склонове на ридовете Цокин дол и Стара бачия и в образуваните по тях долове. Главната част от селото, която носи името Сред село лежи в доловете Селски и Цигански, и на простиращия се между им склон. Източно от нея е Майсторова махала, разположена в дола Провалия, а западно от нея се намира Дрилкина махала, която лежи на южния склон на рида Дойкин кръст, северно разклонение на Цокин дел.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ името е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.[1]


Село Вишан е старо средновековно село. Първите сведения за него са от турската документация от XVI век, където е записано под същото име. Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г. с 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността "Калугерица", където според преданието е имало манастир.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1880 314
1892 381
1900 451
1910 517
1929 537
1934 637
1946 632
1956 520
1965 372
1975 199
1985 129
1992 116
2001 62
2011 40
Източници:[2][3]

По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Вишан живеят 314 жители.


Оброчища[редактиране | редактиране на кода]

Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Описващи кръг около селото, оброците са следните:[4]
1. Оброк "Св. Троица" – намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: " 1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ".
2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) – намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи – болести по говедата.
3. Оброк "Св. Спас" (Спасов кръст) – на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото.
4. Оброк "Св. Св. Петър и Павел" – на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991.
5. Оброк "Св. Богородица" – на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в местността "Росуля". На източната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна – годината 1905.
6. Оброк "Св. Георги" – на 500 м южно от селото, в местността "Росуля". Между страночните му рамене има надпис: "ИИСУС ХРИСТОС НИКА". При този оброк на Гергьовден се е събирало цялото село. Всяко семейство носело печено агне и колач. До кръста все още стоят камъните, върху които са седели старейшините на фамилиите.
7. Оброк "Св. Никола" – на 200 м северозападно от центъра на селото.
8. Оброк с неизвестно име в местността "Калугерица" – кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 157.
  2. Любенов, Райко – "Бурел. Говор, фолклор, етнография." София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  3. statlib.nsi.bg:8181
  4. Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.