Несла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Несла
Общи данни
Население 96 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 6,992 km²
Надм. височина 556 m
Пощ. код 2213
МПС код СО
ЕКАТТЕ 51514
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)
Несла в Общомедия

Несла е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 14 км западно от Драгоман и на около 2-3 км от границата с Република Сърбия. Селото се намира в планински район, в историко-географската област Бурел. Разположено е на двата бряга на малката река Габерска, на 558 метра надморска височина. Населението на село Несла към 2010 г. е около 108 души. Мястото на днешното село е обитавано от дълбока древност. В землището на Несла има останки от тракийската култура.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Несла е отдалечено на 54 километра западно от София в непосредствена близост до държавната граница с Република Сърбия. То се състои от няколко махали, намиращи се близо една до друга. Разположено е в долина по протежението на река Калугерица, която досега никога не е пресъхвала. Климата е сравнително студен и влажен, често падат слани, питейната вода е варовита, но за сметка на това наблизо има извор, както и много бунари. Селото е заобиколено от хълмове, някои са голи и каменисти, а други обрасли с гъста борова гора. В ливадите и поляните растат много билки и гъби. Трите български мобилни оператора имат покритие, както и някои от сръбските.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Несла има останки от тракийската култура. Свидетелство, че тук е имало селище още през късната античност, са руините на ранно-християнската църква "Св. св. Петър и Павел", в близост до едноименното оброчище. Днешното село вероятно е възникнало, както и други селища в Бурел, покрай турските чифлици през XVIII-XIX век. Потвърждаваща тази теза е една легенда за основаването на Несла, която разказва така: "На времето един турчин минавал по пътя за село Долна Невля, където имал земя. Неочаквано обаче конят му се подплашил, турчинът паднал на земята и умрял. Погребали го на същото място, където сега са селските гробища - неговият гроб всъщност е първият. Преди това гробищата се намирали в местността "Падина", над оброка "Св. Димитър". Сега на това място личат струпани на купчини камъни (вероятно от почистването на ливадите). През старото гробище е минавал път, изсечен в скалата и с частично запазена настилка (вероятно римски). Той води към местността "Падина", където е било старото село. Друга легенда разказва, че турчинът, който владеел земите покрай реката, започнал да ги дава под аренда на българите срещу десятък от добива. Така, постепенно те се заселили на сегашното място. Разказва се, че същото се случило и в село Долна Невля. Там земите били дадени под аренда на селяните от село Круша."

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1880 297
1892 340
1900 394
1910 483
1929 537
1934 559
1946 541
1956 534
1965 438
1975 325
1985 226
1992 190
2001 138
2011 92
Източници:[1][2]

В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г. До края на XIX век са извършени още две преброявания – 1887 и 1892 г. Към 31 декември 1900 г. се провежда преброяване на населението с програма, която е значително по-усъвършенствана в сравнение с предходните, като заедно с това е съобразена с решенията на Международния статистически институт. Преброяването обхваща населението, жилищните и нежилищните сгради и домашните животни. Може да се приеме, че преброяването от 1900 г. се използва като своеобразен модел за всички следващи преброявания до това от 1946 г.
По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Несла живеят 297 жители.

Просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Селска пробуда“ в селото е създадено през 1930 г., като през първите 40 години от своето съществуване то се помещава в сградата на местното училище. През 1970 г. читалището се премества в нова сграда, в която се помещава и киносалонът на селото, който скоро след демократичните промени през 1989 г. спира да функционира.
През втората половина на 2012 г. читалище „Селска пробуда“ кандидатства по проект за изграждане на съвременен информационен и етнографски център.[3]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Руните на ранно-християнската църква "Св. Св. Петър и Павел" (датирана IV-VI век) се намират на 300 м югозападно от центъра на с. Несла, в местността "Песков". Зидовете на древната църква са запазени на височина до 1 метър, затрупани са с пръст. В средата на руините има две късноантични бази на колони. Върху тях местното население пали свещи, мястото е свързано с близкия оброк "Св. Павел" (на около 40 метра от църквата). За него има местно предание, според което дядо Симо Янков, докато пасял говедата си, заспал. Сънувал, че утре е Павловден и трябва да се празнува, защото иначе ще удари градушка. И така оброкът бил поставен, за да предпазва от природни стихии. Понастоящем в близост до старата църква се изгражда новият храм "Св. Св. Петър и Павел". Строежът е започнат след като местни жители видели сияние под формата на кръст, над оброчището "Св. Павел". Друго чудо е "събудилото" се изворче в двора на църквата, водата му, която тече едвам-едвам лекува много болести. Слепи проглеждат, бездетни булки зачеват, а безработни намират работа.[4]

Оброци[редактиране | редактиране на кода]

Тясно свързани с живота и вярата на жителите на селото са оброците, такива в Несла има шест:[5]
1. Оброк "Св. Троица" – намира се на около 1,5 км югозападно от центъра на селото, в местността "Грозданови пояти". Каменният кръст е счупен напречно, запазена е само горната му половина. Поддържа се от фамилията Маринкови.
2. Оброк "Св. Павел" – намира се на 300 м югозападно от центъра на селото, в близост до развалините на църквата "Св. Св. Петър и Павел", която се намира в местността "Песков". Днес до оброка се строи нова църква.
3. Оброк "Св. Богородица" (Малка) – намира се на 500 м югозападно от центъра на селото, в местността "Песковица". Оброчното място е старо, но кръстът е сложен през 1971 г. Поддържа се от фамилията Янкови.
4. Оброк "Св. Илия" – намира се на 50 м северозападно от центъра на селото. Къстът е счупен на парчета. Поддържа се от фамилията Янкови.
5. Оброк "Св. Димитър" – намира се под старите селски гробища, в местността "Гумнище". Поддържа се от фамилията Нончини.
6. Оброк "Св. Георги" (Джурджовски кръст) – на 100 м североизточно от центъра на селото, до Кежина махала. Поддържа се от цялото село.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Несла е името на място, което героите в романа на Иван Попов „Хакери на човешките души“ са измислили, а то се е оказало съществуващо на картата. То е най-важната част в предизборен лозунг, в който е приложен езиково-инженерен метод за привличане на вниманието на електората.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Времето в село Несла.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любенов, Райко – "Бурел. Говор, фолклор, етнография." София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  2. statlib.nsi.bg:8181
  3. promyana.wordpress.com
  4. www.monitor.bg
  5. Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.