Дреатин
| Дреатин | |
  Дреатин  Дреатин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 души[1] (15 март 2024 г.) 2,23 души/km² |
| Землище | 3,278 km² |
| Надм. височина | 799 m |
| Пощ. код | 2213 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 23635 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Дреатѝн е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отдалечено е на 17 км югозападно от Драгоман и на 3 – 4 км източно от границата с Република Сърбия. Село Дреатин принадлежи към историко-географската област Бурел. Няколкото пръснати една от друга махали на селото са разположени сред източните възвишения на Завалска планина, на около 800 м надморска височина. Днес селото е почти обезлюдено, населението му според последното преброяване от 2011 г. е 8 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дреатин е едно от най-старите села в Драгоманско.[2] Името му за първи път се среща в турските данъчни регистри от XVI век. През следващите векове селото не се споменава, като впоследствие е било причислено към обезлюденото днес село Неделище, което е било едно от най-големите и богати села в Бурела. Според легендата с. Дреатин е създадено от избягали селяни по време на чума от близкото равнинно селище Неделище. Тясно свързан с историята на Дреатин е Неделишкия манастир „Св. Атанасий Александрийски“, който бил най-големият духовен и просветен център в Драгоманско.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1956 | 138 | |||||||||
| 1965 | 95 | |||||||||
| 1975 | 35 | |||||||||
| 1985 | 13 | |||||||||
| 1992 | 12 | |||||||||
| 2001 | 14 | |||||||||
| 2011 | 8 | |||||||||
| Източник:[3] | ||||||||||
В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г., но тогава Дреатин е махала на с. Неделище. Дреатин е признато за село с Указ №425, обнародван на 7 април 1949 г.
Първото преброяване, в което присъства Дреатин присъства като самостоятелно село е това от 1956 г. Тогава в селото живеят 138 жители.
Неделишки манастир „Св. Атанасий Александрийски“
[редактиране | редактиране на кода]
Неделищкият манастир „Свети Атанасий Александрийски“ е разположен в северните разклонения на Завалска планина, на около километър северно от село Дреатин (до 1949 г. селото е било махала на село Неделище). Манастирът е основан през XVI век, трикратно разрушаван и възстановяван. През XIX век е бил най-големият манастир в Драгоманския край. В средата на XIX век в манастира е открито първото килийно, а впоследствие класно училище за региона, запазено като такова до средата на ХХ век, когато е построена прогимназията в село Габер. Манастирът е обявен за паметник на културата.[4]
Оброци
[редактиране | редактиране на кода]Животът и вярата на местните жители, освен с близкия манастир, са били обвързани и с оброчните практики. Оброците в селото са следните:
1. Оброк „Св. Дух“ – създаден от Кола, под двувековен дъб. Той е войнишко оброчище, посветено на загиналите от войните на 19 и 20 век. Съборът на с. Дреатин се провеждал на Св. Дух (51-вият ден след Великден). Тогава шествието тръгвало от Неделишкия манастир, преминавало през местността „Клисура“, след това през три свети места с вековни дъбове, отивало до с. Неделище и отново се връщало в манастира.
2. Оброк „Голяма Богородица“ – намира се на същата поляна, под стволовете на стария клен. Дреатинци го наричат „Говедарски светъц“. Имало е мор по говедата и след първият курбан морът спрял.
3. Оброк „Св. Богородица“ – поставен от Глигор Миленов – Моката, в чест на умрелите и загиналите по време на османската власт. Намира се на 300 м от центъра на селото, в местността „Малка Дренова глава“. На лицевата страна на кръста се чете следният надпис: ОБРОК/ СТЬI БОГОРОДИЦI/ ГЛIГ/ ОРIЯ, в основата му – годината 1878.
4. Оброк „Св. Спас“ – намира се на около 1 км северозападно от центъра на селото, вляво от пътя за с. Горно село. Кръстът е поставен под вековен дъб. На него е издълбана годината 1922 г., преди това на мястото е имало стар кръст. Обслужва се от рода на Гица Ленков.
5. Оброк „Св. Никола“, при манастирския хълм „Св. Никола“, пречупен по средата от гръмотевица. Поставянето на кръста е било свързано с пристигането на две групи слепи войници, ослепени от Василий Българоубиец по времето на цар Самуил. Те пристигнали на Никулден и били настанени в лагер на хълма. По изкованите от манастирските ковачи синджири и оплетени конопени въжета, ослепените войници слизали сутрин в дола при изворите, за да лекуват възпалените си рани. Навярно поради това местността в дола, около хълма „Св. Никола“ и днес се нарича „Синджирница“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Сайт на проекта за възстановяване на Неделишкия манастир
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Манастирите в България, Спектър, София, 1992, стр. 173 – 174.
5.↑Вергил Андреев, Димитрина Андреева „Бурелци“, 2010 г
