Дреатин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дреатин
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3,278 km²
Надм. височина 799 m
Пощ. код 2213
Тел. код ?
МПС код СО
ЕКАТТЕ 23635
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Дреатѝн е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Отдалечено е на 17 км югозападно от Драгоман и на 3-4 км източно от границата с Република Сърбия. Село Дреатин принадлежи към историко-географската област Бурел. Няколкото пръснати една от друга махали на селото са разположени сред източните възвишения на Завалска планина, на около 800 м надморска височина. Днес селото е почти обезлюдено, населението му според последното преброяване от 2011 г. е 8 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дреатин е едно от най-старите села в Драгоманско.[1] Името му за първи път се среща в турските данъчни регистри от XVI век. През следващите векове селото не се споменава, като впоследствие е било причислено към обезлюденото днес село Неделище, което е било едно от най-големите и богати села в Бурела. Според легендата с. Дреатин е създадено от избягали селяни по време на чума от близкото равнинно селище Неделище. Тясно свързан с историята на Дреатин е Неделишкия манастир "Св. Атанасий Александрийски", който бил най-големият духовен и просветен център в Драгоманско.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1956 138
1965 95
1975 35
1985 13
1992 12
2001 14
2011 8
Източник:[2]

В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г., но тогава Дреатин е махала на с. Неделище. Дреатин е признато за село с Указ №425, обнародван на 7 април 1949 г.
Първото преброяване, в което присъства Дреатин присъства като самостоятелно село е това от 1956 г. Тогава в селото живеят 138 жители.

Неделишки манастир „Св. Атанасий Александрийски“[редактиране | редактиране на кода]

Неделишкият манастир "Св. Атанасий Александрийски" е разположен в северните разклонения на Завалска планина, на около километър северно от село Дреатин (до 1949 г. селото е било махала на село Неделище). Манастирът е основан през XVI век, трикратно разрушаван и възстановяван. През XIX век е бил най-големият манастир в Драгоманския край. В средата на XIX век в манастира е открито първото килийно, а впоследствие класно училище за региона, запазено като такова до средата на ХХ век, когато е построена прогимназията в село Габер. Манастирът е обявен за паметник на културата.[3]

Оброци[редактиране | редактиране на кода]

Живота и вярата на местните жители, освен с близкия манастир, са били обвързани и с оброчните практики. Оброците в селото са следните:
1. Оброк "Св. Дух" – създаден от Кола, под двувековен дъб. Той е войнишко оброчище, посветено на загиналите от войните на 19 и 20 век. Съборът на с. Дреатин се провеждал на Св. Дух (51-ят ден след Великден). Тогава шествието тръгвало от Неделишкия манастир, преминавало през местността "Клисура", след това през три свети места с вековни дъбове, отивало до с. Неделище и отново се връщало в манастира.
2. Оброк "Голяма Богородица" – намира се на същата поляна, под стволовете на стария клен. Дреатинци го наричат "Говедарски светъц". Имало е мор по говедата и след първият курбан морът спрял.
3. Оброк "Св. Богородица" – поставен от Глигор Миленов – Моката, в чест на умрелите и загиналите по време на османската власт. Намира се на 300 м от центъра на селото, в местността "Малка Дренова глава". На лицевата страна на кръста се чете следният надпис: ОБРОК/ СТЬI БОГОРОДИЦI/ ГЛIГ/ ОРIЯ, в основата му – годината 1878.
4. Оброк "Св. Спас" - намира се на около 1 км северозападно от центъра на селото, в ляво от пътя за с. Горно село. Кръстът е поставен под вековен дъб. На него е издълбана годината 1922 г., преди това на мястото е имало стар кръст. Обслужва се от рода на Гица Ленков.
5. Оброк "Св. Никола", при манастирския хълм "Св. Никола", пречупен по средата от гръмотевица. Поставянето на кръста е било свързано с пристигането на две групи слепи войници, ослепени от Василий Българоубиец по времето на цар Самуил. Те пристигнали на Никулден и били настанени в лагер на хълма. По изкованите от манастирските ковачи синджири и оплетени конопени въжета, ослепените войници слизали сутрин в дола при изворите, за да лекуват възпалените си рани. Навярно поради това местността в дола, около хълма "Св. Никола" и днес се нарича "Синджирница".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Сайт на проекта за възстановяване на Неделишкия манастир

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.
  2. statlib.nsi.bg:8181
  3. Манастирите в България, Спектър, София, 1992, стр. 173 – 174.

4. Вергил Андреев, Димитрина Андреева "Бурелци", 2010 г.