Завалска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Завалска планина
Завалска планина гледана от село Чеканец
Завалска планина гледана от село Чеканец
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.83° с. ш. 22.783° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Завалско-Планска планинска редица
Най-висок връх Китка
Надм. височина 1180,7 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Zavala Plana bg.svg
Завалска планина в Общомедия

Завалска планина (или Кози гребен, Козя гърбина) е планина в Западна България, Пернишка област, най-западната от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината и е до 4 – 5 км. На североизток Ярославската котловина (964 м) я свързва с планината Вискяр, а на югоизток граничи с рида Гребен, част от Вискярска планина. В разлома между двете планини, над село Гърло е построен язовир Красава, който водоснабдява град Брезник с вода за питейни и битови нужди. На югозапад долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделя от планините Ездимирска и Стража, а седловина висока 878 м я свързва с планината Любаш. На северозапад, в района на село Проданча седловина висока 971 м я свързва с планината Гребен, по-голямата част от която е на сръбска територия.

Планината се състои от няколко паралелни, ориентирани в посока северозапад-югоизток ридове (Црънча, Гребен и др.), разделени от надлъжни долини. Билото е разчленено и се издига на 1000 – 1100 м н.в. Най-висока точка е връх Китка (1180,7 м), разположен на 1,4 км северозападно от село Завала. Изградена е предимно от горнокредни пясъчници, мергели, варовици, туфи, туфити и мощни покрови от андезити. По част от билото ѝ преминава главният вододел на България между вособорните басейни на Черно и Егейско море. От нея извират река Конска (десен приток на Струма) и малки десни притоци на река Ябланица. Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви. Силно обезлесена, като на отделни участъци се срещат редки гори от дъб и габър и храсталаци. Значителни части от планината през 1970-1990-те години са били залесени с бял бор. В тях към 2022 г. се извършва интензивен дърводобив. Прокарани са много горски пътища, край които природата е силно замърсена от битовите отпадъци на дорводобивниците. Макар и силно увредени, природните местообитания са дом на сърни, диви свине, зайци, таралежи, гарвани, мишелови, сойки, кълвачи и мн. др. Планината е с голям туристически потенциал, но практически липсва каквато и да било инфраструктура в това отношение. В нея се ловува и туристите трябва да са внимателни. В рида Црънча откъм с. Гърло се намират върховете Малчовица (967 м.), Веля глава (1046 м.) и Црънча (1145 м.). От последния се открива красива панорамна гледка към планините Любаш, Стража, Руй, Гребен, Рила и др.

В планината и по нейните склонове са разположени град Брезник и 12 села: Билинци, Бутроинци, Видрица, Врабча, Гърло, Завала, Мракетинци, Муртинци, Неделково, Проданча, Филиповци и Ярославци

По югозападното и северозападното подножие на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]