Завалска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завалска планина
Завалска планина гледана от село Чеканец
Завалска планина гледана от село Чеканец
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.83° с. ш. 22.783° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Завалски-Планска планинска редица
Най-висок връх Китка
Надм. височина 1180,7 m
Завалска планина в Общомедия

Завалска планина (или Кози гребен, Козя гърбина) е планина в Западна България, Пернишка област, най-западната от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината и е до 4-5 км. На североизток Ярославската котловина (964 м) я свързва с планината Вискяр, а на югоизток склоновете на крайният ѝ рид Гребен потъват в Брезнишката котловина в района на град Брезник. На югозапад долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделя от планините Ездимирска и Стража, а седловина висока 878 м я свързва с планината Любаш. На северозапад, в района на село Проданча седловина висока 971 м я свързва с планината Гребен, по голямата част от която е на сръбска територия.

Планината се състои от няколко паралелни, ориентирани в посока северозапад-югоизток ридове (Црънча, Гребен и др.), разделени от надлъжни долини. Билото е разчленено и се издига на 1000-1100 м н.в. Най-висока точка е връх Китка (1180,7 м), разположен на 1,4 км северозападно от село Завала. Изградена е предимно от горнокредни пясъчници, мергели, варовици, туфи, туфити и мощни покрови от андезити. По част от билото ѝ преминава главният вододел на България между вособорните басейни на Черно и Егейско море. От нея извират река Конска (десен приток на Струма) и малки десни притоци на река Ябланица. Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви. Силно обезлесена, като на отделни участъци се срещат редки гори от дъб и габър и храсталаци.

В планината и по нейните склонове са разположени 1 град Брезник и 12 села: Билинци, Бутроинци, Видрица, Врабча, Гърло, Завала, Мракетинци, Муртинци, Неделково, Проданча, Филиповци и Ярославци

По югозападното и северозападното подножие на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]