Врабча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).

Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Общи данни
Население 38 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,903 km²
Надм. височина 883 m
Пощ. код 2470
Тел. код 07733
МПС код РК
ЕКАТТЕ 12139
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Врабча в Общомедия
Врабча
Врапча/Vrapča
Vrabcha.jpg
Relief map of Serbia.png
42.8667° с. ш. 22.7067° и. д.
Врабча
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 930 m
Население (2002) 12 души
Телефонен код 017
Врабча в Общомедия

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Цариброд, Пиротски окръг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 км от София и на 10 км от Трън.

Малък водопад и прекрасно място за разходка се намират вляво от пътя, непосредствено преди селото по пътя от Трън.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но доскоро се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д. [1] В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства)[3].

На 30 декември 1877 година, в с. Врабча, капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от национално-освободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.

Училището във Врабча е основано през 1874 година, а прогимназията – в 1921.[4]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Във Войините за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 48 местни жители.[4]

През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 44 члена, а животновъдната – 21.[6]

В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:

„с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[7]

През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[8]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на изключително красиво място, на което може да се добиват различни видове плодове и зеленчуци. Макар да е доста обезлюдено, като площ селото обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си – нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.

През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. За сметка на това през лятото децата се забавляват. Природата позволява да се отпуснеш и насладиш изцяло. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, който се поддържа от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, които са идеално място за алпинистите и любителите на тези спортове.

Църквата на Врабча се намира в западната централна част на селото. Тя е изградена на мястото на по-стара църква, изгорена два пъти от турците. Носела е името на Св.Георги, но през 20 век по неизвестни причини един свещеник я преименува на светеца Св.Димитър. В двора ѝ има вековно дърво и чешма.[9]

Врабча е изходен пункт за посещението на още няколко природни забележителности в близост:

  • връх Драговски камик (1118 m) с останките от стара крепост
  • Бежанската пещера под вр. Драговски камик
  • връх Стакев камик (1051 m), където вероятно също е имало древно скално светилище
  • Светилище Гарванов камик (1008 m)
  • Късноантична и средновековна крепост Градище на вр. Градище (1093 m)

Фамилни срещи[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите – род, произхождащ от село Врабча.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[10]


Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.
  2. Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295.
  4. а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70 – 71.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  6. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  7. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241.
  8. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 63.
  9. Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.