Врабча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).

Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Общи данни
Население 38 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,903 km²
Надм. височина 883±1 m
Пощ. код 2470
Тел. код 07733
МПС код РК
ЕКАТТЕ 12139
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Врабча в Общомедия
Врабча
Врапча/Vrapča
Vrabcha.jpg
Reliefkarte Serbien.png
42.8667° с. ш. 22.7067° и. д.
Врабча
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 930 m
Население 12 души (2002)
Пощенски код 2470
Телефонен код 017
Врабча в Общомедия

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Цариброд, Пиротски окръг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 km от София и на 10 km от Трън. Непосредствено преди селото по пътя от Трън има малък водопад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но доскоро се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.[1] В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства).[3] Отбелязвано е също и като Вирабеч (Врабец) в 1453 г., Вирабчу (Вирабчо) в 1576 г., Вирабча в 1624 г. [4][5][6], Врабча в 1451 г.[7], Врабча в 1878 г.[8]

На 30 декември 1877 година в с. Врабча капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.

Училището във Врабча е основано през 1874 година, а прогимназията – в 1921.[9]

По време на Балканската война в 1912 година 2-ма души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Във Войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 48 местни жители.[9]

През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 44 члена, а животновъдната – 21.[11]

В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:

„с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[12]

През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[13]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на изключително красиво място, на което може да се добиват различни видове плодове и зеленчуци. Макар да е доста обезлюдено, като площ селото обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си – нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.

Църквата на Врабча се намира в западната централна част на селото. Тя е изградена на мястото на по-стара църква, изгорена два пъти от турците. Носела е името на свети Георги и се предполага, че е строена около 1690 г.,[14] но през 20 век по неизвестни причини един свещеник я преименува на свети Димитър. В двора ѝ има вековно дърво и чешма.[15] Според преданието, когато открили старата църква, тя била затрупана с пръст и върху нея растели здравец и люляк.[16] Вероятно е била затрупана, за да я опазят от поругаване от турците.

През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, поддържан от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, идеално място за алпинисти.

Врабча е изходен пункт за посещението на още няколко природни забележителности в близост:

  • връх Драговски камик (1118 m) с останките от стара крепост
  • Бежанската пещера под връх Драговски камик
  • връх Стакев камик (1051 m), където вероятно също е имало древно скално светилище
  • Светилище Гарванов камик (1008 m)
  • Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище (1093 m)

Фамилни срещи[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите – род, произхождащ от село Врабча.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.
  2. Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295
  4. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.384
  5. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
  6. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  7. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364
  8. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  9. а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70 – 71
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835
  11. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия)
  12. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241
  13. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 63
  14. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.12, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.
  15. Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  16. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.12, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.
  17. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.