Болев дол
| Болев дол Бољев Дол/Boljev Dol | |
 | |
  Болев дол | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 8 души (2002) |
Болѐв дол или Больев дол[1][2][3] (местно произношение Больѐв дол, на сръбски: Бољев Дол или Boljev Dol) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2020 година селото има двама жители.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Болев дол е разположено в горист район в източната част на котловината Висок, на около 30 километра северно от Цариброд.[5] Намира се на 40 километра от Пирот.
Общата площ на землището на селото е 758 хектара.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Больев дол е намерена каменна брадва от енеолита.[7]
Според Йордан Заимов етимологията на името е от диалектното боле, болье „повече“, „по-добре“. Сравними са местното име Боли връх при Хърсово, Петричко, личното име Болислав в Петричко и Пазарджишко, местните име Болева ливада при Коприва, Кюстендилско, Болевеец при Тишаново, Кюстендилско, Больовска махала при Пелатиково, Кюстендилско, Болетин в Тетовско.[8]
Селото се споменава в османски списък на тимари от ХV век с 12 домакинства и приход от 830 акчета.[5]
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Больев дол спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг.
При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Болев дол е разположен щабът на 16-и Ловчански полк.[9]
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През 1919-1920 година 79 глави на семейства от селото се подписват срещу решенията на Ньойския договор за откъсването му от България.[10]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението му от 2002 г. е 8 души, всички българи. През 1991 г. селото е имало 29 жители, а в 1948 - 251.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Больев дол е разположена на 1 км североизточно от селото. Тя е във форма на удължен правоъгълник 8,2 х 4,5 м и се приема за една от най-старите запазени църкви в Царибродско. Изградена е от камък и е покрита с каменни плочи. На източната и южната ѝ страна са запазени няколко слоя стенописи от периода ХVІІ-ХІХ век.[11] В 1984 година е обявена за паметник на културата.[12][13]
Други
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 година е създаден документалният филм "251-249=2", посветен на Болев дол и двамата жители, останали в селото – Михаил Васов и Тодор Апостолов.[14]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Попниколов – просветен деец, писател, директор на училища в Цариброд, Трън и София.[15]
- Милорад Геров (1938) – художник[16]
- Никола (Кола, Кола) – майстор-сторител от Славинския строителен център, построил съборните черкви в Смиловския и Изатовския манастир.[2]
- Никола Йоцев (1850-?), свещеник и общественик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 5, 13, 18, 20, 62.
- ↑ а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 81.
- ↑ Манолова, Надя. Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“ в Нишавската епархия през ХVІІІ-ХІХ в., „Анамнеза“ брой 9, 2009 г., с. 15.
- ↑ Петров, Тодора и Слободан Алексич. Болев дол – две скъпоценности за двама жители, far.rs, 12 ноември 2020 г., посетен на 4 декември 2020 г.
- ↑ а б Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20.
- ↑ Сайт на община Цариброд
- ↑ Николов, Весна. Музејска збирка у Димитровграду/Музейна сбирка в Димитровград, Димитровград 2000, с. 8, 30.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 108.
- ↑ Българската армия в Световната война 1915 – 1918, т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година, София 1936, с. 907.
- ↑ Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934), София 1995, с. 54.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.39
- ↑ Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20-21.
- ↑ Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 36.[неработеща препратка]
- ↑ в. „Братство“, Ниш, бр. 2240, 10 април 2009, с.8[неработеща препратка],
- ↑ Петров, Методи. Националноосвободителното движение в западните покрайнини (1919-1935), София 1995, с. 22, 54.
- ↑ Българи художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995
| ||||||||||||||||||||||||
