Болев дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болев дол
Бољев Дол/Boljev Dol
Reliefkarte Serbien.png
43.1173° с. ш. 22.9195° и. д.
Болев дол
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 870 m
Население 8 души (2002)

Болѐв дол или Больев дол[1][2][3] (местно произношение Больѐв дол, на сръбски: Бољев Дол или Boljev Dol) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Болев дол е разположено в горист район в източната част на котловината Висок, на около 30 километра северно от Цариброд.[4] Намира се на 40 километра от Пирот.

Общата площ на землището на селото е 758 хектара.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Больев дол е намерена каменна брадва от енеолита.[6]

Селото се споменава в османски списък на тимари от ХV век с 12 домакинства и приход от 830 акчета.[4]

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Больев дол спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг.

При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Болев дол е разположен щабът на 16-ти Ловчански полк. [7]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През 1919-1920 година 79 глави на семейства от селото се подписват срещу решенията на Ньойския договор за откъсването му от България.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението му от 2002 г. е 8 души, всички българи. През 1991 г. селото е имало 29 жители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Больев дол е разположена на 1 км североизточно от селото. Тя е във форма на удължен правоъгълник 8,2 х 4,5 м и се приема за една от най-старите запазени църкви в Царибродско. Изградена и от камък и е покрита с каменни плочи. На източната и южната ѝ страна са запазени няколко слоя стенописи от периода ХVІІ-ХІХ век. В 1984 година е обявена за паметник на културата.[9][10]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 година е създаден документалният филм "251-249=2", посветен на Болев дол и двамата жители, останали в селото – Михаил Васов и Тодор Апостолов.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 5, 13, 18, 20, 62.
  2. а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 81.
  3. Манолова, Надя. Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. Св. Кирик и Юлита” в Нишавската епархия през ХVІІІ-ХІХ в., "Анамнеза" брой 9, 2009 г., с. 15.
  4. а б Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20.
  5. Сайт на община Цариброд
  6. Николов, Весна. Музејска збирка у Димитровграду/Музейна сбирка в Димитровград, Димитровград 2000, с. 8, 30.
  7. Българската армия в Световната война 1915 – 1918, т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година, София 1936, с. 907.
  8. Петров, Методи. ационално-освободителното движение в западните покрайнини (1919-1935), София 1995, с. 54.
  9. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20-21.
  10. Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 36.
  11. в. „Братство“, Ниш, бр. 2240, 10 април 2009, с.8.,
  12. Петров, Методи. Национално-освободителното движение в западните покрайнини (1919-1935), София 1995, с. 22, 54.
  13. Българи художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия