Бански дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бански дол
Бањски Дол/Banjski Dol
Reliefkarte Serbien.png
42.99° с. ш. 22.6806° и. д.
Бански дол
СтранаFlag of Serbia.svg Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина870 m
Население7 души (2011)

Бански дол (на сръбски: Бански дол, до 2008 г. - Бањски Дол или Banjski Dol) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. Селото е с население от 19 души. През 1991 година то е брояло 45 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 12 километра от Цариброд, в южна-югозападна посока. Намира се в историко-географската област Бурел. Землището му граничи със землищата на селата Барйе, Било, Поганово, Власи, Държина, Планиница (Българска и Сръбска) и Грапа.[1]

Бански дол е село е от разпръснат тип. Махалите на селото са: Беженци (Сливска), Белинци, Виряновци, Вълковиинци (Льепур), Гройкье, Дел и Клюцинци (Росулье). Най-големи са махалите Клюцинци и Гройкье. Други са обезлюдени.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че първоначално селото е било от сбит тип и се е намирало в местността Село, недалеч от гробищата. Пътят от Пирот за Трън е преминавал през сегашните махали Гройкье, Беженци и Ключинци. След края на османската власт местните жители са напуснали Село и са се разселили в различни краища на землището.[1]

Селото е отбелязано в османо-турски регистър от 1447-1489 година под името Баничка дол, в нахията Знепол, с 16 домакинства и една вдовица. Приходът е 1386 акчета. Тимар е на Милко, преди когото е тимар на Радивой. След смъртта на Милко през 1448 година е прехвърлено на брат му Стоян.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година е отбелязано, че Бански дол има 7 джизие ханета (домакинства).[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванов, Цветко Д. Бански дол и банскодолци, Димитровград, 2010, с. 11.
  2. Иванов, Цветко Д. Бански дол и банскодолци, Димитровград, 2010, с. 11-12.
  3. Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 134.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 292