Петачинци
| Петачинци Петачинци/Petačinci | |
|---|---|
  Петачинци | |
| Страна |  Сърбия |
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 871 m |
| Население | 96 души (2002) |
| Телефонен код | 017 |
Петачинци (на сръбски: Петачинци или Petačinci) е разделено село между България и Сърбия. Петачинци е разположено на осем километра северно от Трън в областта Дерекул, в подножието на планината Гребен.
История до 1920 г.[редактиране | редактиране на кода]
Петачинци се споменава в османотурски документи от средата на 16 век. В регистър от това време се споменава, че село Петачинче има 21 домакинства, двама неженени жители и две вдовици, а приходът от него възлиза на 3817 акчета.[1] Има го отбелязано и в стари документи от 1451 г. като Питаченци.[2]
Според преброяването от 1900 година селото има 298 жители. След прокарването на новата българо-сръбска граница по Ньойския договор през 1920 г. четири от петте махали, на които е кръстено селото остават в Сърбия, а само една - Богойна махала с 20 къщи и гробищата на селото - в България.
Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В местността „Света вода“ личат основите на стария манастир „Св. Атанасий“, където са открити и няколко гроба, за които се предполага, че са на свещеници. Близо до манастира има и свято дърво и оброчен кръст.[3]
Петачинци в България – Богойна[редактиране | редактиране на кода]
След разделянето в България остава единствено махала Богойна. След приемането на закона за административно-териториално устройство през 1995 година Богойна променя статута си от махала на село.
През 2006 година Министерският съвет на Република България одобрява като основа за водене на преговори проект на споразумение със Сърбия за откриване на ГКПП Банкя – Петачинци.
Петачинци в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]
Частта на Петачинци в Република Сърбия административно принадлежи към Община Цариброд (Димитровград), Пиротски окръг.
Броят на населението в сръбската част след 1921 година е следният:
- 1921 г. – 261 души (42 къщи)
- 1948 г. – 281 души
- 1953 г. – 270 души
- 1961 г. – 146 души
- 1971 г. – 75 души
- 1981 г. – 36 души (34 българи)
- 1991 г. – 28 души
- 2002 г. – 19 души (8 българи, 2 сърби, 9 недекларирали национална принадлежност)
- 2011 г. – 9 души
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Петачинци - ничието село Архив на оригинала от 2007-06-20 в Wayback Machine., вестник Стандарт, 4 май 2001
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 139
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.43
| ||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „