Лева река
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лева река.
| Лева река | |
  Лева река  Лева река | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 29 души[1] (15 март 2024 г.) 2,05 души/km² |
| Землище | 14,193 km² |
| Надм. височина | 882 m |
| Пощ. код | 2494 |
| Тел. код | 07735 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 43195 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Лѐва река̀ е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лева река се намира в планински район – Трънско Краище.
История
[редактиране | редактиране на кода]В стари записи селото фигурира със следните имена: Лева река в 1570 г.[2]; Лйева Рйека, Ливе рака, Лйеве рике в 1576 г.[3][4]; Лиева река в 1576 г.[5]; Лѣва рѣка в 1878 г.[6]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Манастир „Свети 40 мъченици“ със стенописи от XVII век, паметник на културата. Те са проучени от архимандрит Павел Стефанов, който доказва, че зографите са българи от Костурско.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]- народната певица Василка Андонова (1941 – 1998)
- поетът Иван Асенов Цветков (1946 – 1999)
- Радко Гюров Миланов (1913 – 1990)
- Боян Ставрев (р. 1958), български офицер, бригаден генерал
- Александър Величков Захариев (1931-1996), български учен генетик, ст. научен сътрудник I степен
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. – Български език, 1989, № 1, 59-62.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за устендилскиот санŸак. Скопjе. Т. V, кн. 1/741, 1982-1985)
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.425
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.440
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.121
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.