Насалевци
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Насалевци | |
|---|---|
  Насалевци  Насалевци |
|
| Общи данни | |
| Население | 31 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 7,116 km² |
| Надм. височина | 836 m |
| Пощ. код | 2478 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 51130 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община - кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
Насалевци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Насалевци се намира в планински район, на 92 км от София, близо до границата със Сърбия. Най-близкият град е Трън – на около 12 км. В съседство са разположени селата Главановци, Рани луг, Милославци, Зелениград, Стрезимировци, Джинчовци...
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /тогавшни български места/ отвъд планината. Първоначално са се заселили в подножието на планината Щърби камик, по-късно са се преселили в Знеполието. Тези територии, които са определени тук като сръбски отвъд въпросната планина попадат в границите на Сръбското кралство съгласно Берлинския договор от 01.07.1878 г. До този момент тези територии не принадлежат на Сърбия, а се намират в границите на Османската империя. Става въпрос за Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковац и техните области, както и Новопазарския санджак.
По време на Второто българско царство 1185 – 1396 г. въпросните територии, наречени „отвъд планината“ в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.
Населението в тях също е определено за българско, дори и от самите сърби.
Малкото село е разделено на фамилии: Глушини, Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини, Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи.
През Втората световна война близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София. По-късно около седемдесетте жители на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото
За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров. „Биография: Жена ми“ от Митко Миджни.
Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Училище, кооперация, стопанство
В с. Насалевци има черква „Рождество Богородично“, изградена през 1859 г., но тя не е в добро състояние и спешно се нуждае от ремонт и реставрация. Добри хора все пак полагат усилия, според възможностите си, храмът да бъде запазен. До самия черковен двор растат два многовековни дъба, които са обявени за забележителност и са гордост за селото. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и ще представя България на Европейския конкурс за 2017 година.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Местността Щърби Камик на върха на планината
- Местността Бързака в планината
- Местността Беловац в подножието на планината
- Пясъчни пирамиди в подножието на планината
- Възвишението Рид
- Местностите Одърица, Мали пут и Радавица
- Подидуб – гробище с няколко вековни дъба. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и ще представя България на Европейския конкурс за 2017 година.
- Статуята на Гергана и извора
- Църква
- Местността Крушовец
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Рангелов (1921-?), български строител, политик от БКП, два пъти герой на социалистическия труд
| ||||||||
