Насалевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Насалевци
Общи данни
Население 26 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,44 души/km²
Землище 7,116 km²
Надм. височина 836 m
Пощ. код 2478
Тел. код ?
МПС код РК
ЕКАТТЕ 51130
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Насалевци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Насалевци се намира в планински район, на 92 км от София, близо до границата със Сърбия. Най-близкият град е Трън – на около 12 км. В съседство са разположени селата Главановци, Рани луг, Милославци, Зелениград, Стрезимировци, Джинчовци... Селото е разположена в северозападната част на Знеполска та котловина и по-точно в южното подножие на планината Щърби камик. Тя е естествено продължение на южните склонове на Руй планина. В географско и етнографско отношение Насалевци принадлежи към Трънската покрайнина, която обхваща не само Знеполска та котловина, а и голяма част от Краище и Деликатен, който по силата на Ньойския договор остава в пределите на Югославия. Землен ето на Населевци е ярко очертаното северозападно вододел но било - връх Поляна, Щърби камик и Белчева ливада, по която планинска верига върви днешната българо-сръбска граница. Най-високият връх е Щърби камик с надморска височина 1429, 7 метра. Върхът на българска територия е почти гол, както и територията около него е гола и много стръмна, обрасла с ниски високопланински храсти, както и с редки по своята специфичност цветя и билки. Почти голата дива местност се нарича Върла орлета. Западно Щърби камик се снижава леко - превала над село Рани луг, наречена Барнос.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи Насалевци е отбелязвано като: Населуфча (Населевци) в 1624 г.[2]; Насалевци в 1878 г.[3] През време на турското владичество селото се числял към Знеполската каза, но в различни периоди тя е спадало Софийския и Нишкия сандъка.

Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /тогавашни български земи/ отвъд планината. Първоначално са се заселили в подножието на планината Щърби камик, по-късно са се преселили в Знеполието. Тези територии, които са определени тук като сръбски отвъд въпросната планина, попадат в границите на Сръбското кралство съгласно Берлинския договор от 01.07.1878 г. До този момент тези територии не принадлежат на Сърбия, а се намират в границите на Османската империя - Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковац и техните области, както и Новопазарския санджак.

По време на Второто българско царство 1185 – 1396 г. въпросните територии, наречени „отвъд планината“, в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.

Населението в тях е определяно като българско, дори и от самите сърби.

Личните имена на трънчарите влезли в употреба през различно историческо време са - Еврейски имена (Заимствуване преди всичко от Библията), Именника (списък на имената, които се дават при свето кръщение) - това са употребяваните лични имена в България, първенство имат гръцките имена и Латински имена - се срещат предимно при католиците.

Малкото село е разделено на фамилии: Глушини, Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини, Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи.

През Втората световна война близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София.

По-късно около 70-те години на XX век жителите на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото.

За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров; „Биография: Жена ми“ от Митко Миджни.

Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.

Просвета и култура[редактиране | редактиране на кода]

Един от първите учители бил Стоян Цветков от с. Грознатовци (Сърбия). Учениците учили в различни къщи, като през годините то се местило от една къща в друга. През 1923-1924 г. се изгражда обществена училищна сграда. 1968 година по времето на даскал Иван Павлов, училището престава да съществува, поради липса на деца за ученици и демографски промени в района.

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие, скотовъдство, овцевъдство, свинарство, говедовъдство, птицевъдство, пчеларство, лов, зеленчукови и овощни градини, дюлгерство, железарство, воденичарство, кираджийство-каруцарство.

Празници[редактиране | редактиране на кода]

Празниците в Насалевци и други села по Знеполе[4] обхващат почти 1/3 от всички дни на годината. След като местното население е прибрало вече реколтата от нивите и градините, вследствие на своя труд той се отдава на малка почивка през зимните месеци:

Миши ден /27 октомври /, Гмитровдън /26 октомври/, Ранджаловдън /8 ноември/, Мратинци-Мратинякът - лош дух /11,12,13.14,15 и 16 ноември/, Св. Никола /6 декември/, Игнатовдън /20 декември/, Бъди вечер /24 декември/, Нова година - Васул'ица /1 януари/, Водице (Йордановдън) /6 януари/, Бабиното /8 янури/, Антонов дън /18 януари/, Григоровдън /25 януари/, Трифоновдън /4 февруари/, Света Аралампия /10 февруари/, Сирене поклонение (Сирна неделя), Чист понеделник, Тодорица-Тодородън, Младенци (9 март), Благовести /25 март/, Лазаровдън-събота преди Връбница. Връбница, Великдън (голям христян ски празник в миналото), Джурджовдън /23 април/, Пророк Елисей /14 юни/, Видовдън /15 юни/, Света Троица, Еньовдън /24 юни/, Петровдън /29 юни/, Горешт'аци /15, 16 и 17 юли/, Илиндън /20 юли/, Росоманк'е, Кръштан'е, Женене, Умирачка, Светъц, Собор-събор, Седенка, Тлъка

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Училище, кооперация, стопанство

В с. Насалевци има черква „Рождество Богородично“, изградена през 1859 г. Еднокорабна, византийски стил. Изградена на обществени начала с ктиторството на свещеник Хаджи Никодим Насалевски, архимандрит Микаел от Трън и чорбаджи Пия от село Ярловци. Според предания Иконостасът и иконите са дело на Захари Зограф от Самоков. В църквата може би и до днес се съхраняват църковни книги, доставени от Русия през първата половина на XIX век, купувани или подарявани. С оригинална подвързия и в добро състояние:

  • Октоих (книга с песнопения на осем гласа). Москва 1833 г. - в три екземпляра.
  • Евангелие. Москва, 1824 г.
  • Триод ("трипетник"). Москва, 1826 г. В три екземпляра.
  • Минеш ("месецословие за цялата литургична година"), 12 книги. (В два комплекта х 12 книги!. Москва, 1831 г.
  • Псалтир - сборник от Давидови песни. Москва, 1833 г. В 3 екземпляра.
  • Часослов или наустница. Руско печатно издание, служил за учебник в Населевското килийно училище.
  • Часослов. Белград. 1847 година.
Изворът Гергана

Добри хора все пак полагат усилия, според възможностите си, храмът да бъде запазен. До самия черковен двор растат два многовековни дъба, които са обявени за забележителност и са гордост за селото. Единият дъб е отличен като „Дърво с корен 2016“ и представи България на Европейския конкурс за 2017 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Местността Щърби Камик е скалисто природно явление, разположен между селата Рани Луг и Населевци в Рудина планина. Скалата се намира на границата между България и Сърбия, като по-голямата част е в българска територия.
  • Местността Бързака в планината
  • Местността Беловац в подножието на планината
  • Пясъчни пирамиди в подножието на планината
  • Възвишението Рид
  • Местностите Одърица, Мали пут и Радавица
  • Подидуб – гробище с няколко вековни дъба. Единият дъб е отличен като „Дърво с корен 2016“ и представи България на Европейския конкурс за 2017 година.
  • Статуята на Гергана и извора
  • Църква
  • Изоставена гранична застава в подножието на Щърби камик, стопанисвана от МНО/МВР изоставена през 90-те години и превърната за кратко в психиатричен диспансер.
  • Местността Крушовец

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Рангелов (1921-?), български строител, политик от БКП, два пъти герой на социалистическия труд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.436
  3. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  4. Атанасов, Славчо. Насалевци. София, Отечествен фронт, 1987. с. 155.