Насалевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Насалевци
Общи данни
Население 31 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,116 km²
Надм. височина 839 m
Пощ. код 2478
Тел. код ?
МПС код РК
ЕКАТТЕ 51130
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

Насалевци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Насалевци се намира в планински район, на 92 км от София, близо до границата със Сърбия. Най-близкият град е Трън – на около 12 км. В съседство са разположени селата Главановци, Рани луг, Милославци, Зелениград, Стрезимировци, Джинчовци...

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници в село Насалевци са дошли от сръбските територии /тогавшни български места/ отвъд планината. Първоначално са се заселили в подножието на планината Щърби камик, по-късно са се преселили в Знеполието. Тези територии, които са определени тук като сръбски отвъд въпросната планина попадат в границите на Сръбското кралство съгласно Берлинския договор от 01.07.1878 г. До този момент тези територии не принадлежат на Сърбия, а се намират в границите на Османската империя. Става въпрос за Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковац и техните области, както и Новопазарския санджак.

По време на Второто българско царство 1185 – 1396 г. въпросните територии, наречени „отвъд планината“ в по-голямата си част от неговото съществуване са били в рамките на българското царство и само в определени периоди са преминавали в сръбски ръце и то само част от тях.

Населението в тях също е определено за българско, дори и от самите сърби.

Малкото село е разделено на фамилии: Глушини, Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини, Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи.

През Втората световна война близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София. По-късно около седемдесетте жители на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото

За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров. „Биография: Жена ми“ от Митко Миджни.

Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Училище, кооперация, стопанство

В с. Насалевци има черква „Рождество Богородично“, изградена през 1859 г., но тя не е в добро състояние и спешно се нуждае от ремонт и реставрация. Добри хора все пак полагат усилия, според възможностите си, храмът да бъде запазен. До самия черковен двор растат два многовековни дъба, които са обявени за забележителност и са гордост за селото. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и ще представя България на Европейския конкурс за 2017 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Местността Щърби Камик на върха на планината
  • Местността Бързака в планината
  • Местността Беловац в подножието на планината
  • Пясъчни пирамиди в подножието на планината
  • Възвишението Рид
  • Местностите Одърица, Мали пут и Радавица
  • Подидуб – гробище с няколко вековни дъба. Единият дъб е отличен като "Дърво с корен 2016 " и ще представя България на Европейския конкурс за 2017 година.
  • Статуята на Гергана и извора
  • Църква
  • Местността Крушовец

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Рангелов (1921-?), български строител, политик от БКП, два пъти герой на социалистическия труд