Успение Богородично
Тази статия е за празника Успение Богородично. За други значения вижте Успение Богородично (пояснение).
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Българската православна църква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Успение богородично на сайта www.pravoslavieto.com
- Празникът Успение Богородично – автор Венцислав Каравълчев
- Shoemaker, S. J. Ancient Traditions of the Virgin Mary's Dormition and Assumption. Oxford, 2001.
- Daley, B. E., S.J., „At the Hour of our Death“: Mary’s Dormition and Christian Dying in Late Patristic and Early Byzantine Literature. – Dumbarton Oaks Papers, 55, 2002, 71-89.
- La tradition grecque de la Dormition et de l’Assomption de Marie. Textes introduits, traduits et annotés par Simon C. Mimouni et Sever J. Voicu. Paris, 2003 (Sagesses chrétiennes).
- Скабалланович, М. Н. Успение Пресвятой Богородицы. Киев, 2003.
- Бернацкий, М. История чинопоследования Успения и Погребения Пресвятой Богородицы. –[неработеща препратка]
- Битбунов, Георгий. Успение Пресвятой Богородицы. Событие праздника и его эортологическая динамика. –
| ||||||||