Костенец (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

---

село Костенец
Изглед към село Костенец
село Костенец 42.266667, 23.816667 село Костенец
Общи данни
Население	3448 души (15 март 2022 г.) 31,5 души/km²
Землище	109,381 km²
Надм. височина	689±1 m
Пощ. код	2042
Тел. код	07144
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	38916
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ)
Кметство    – кмет	Любка Кацарова
село Костенец в Общомедия

Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България.

География

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века пр. н. е. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век. Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Забележителности

Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността Вили Костенец (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.

• 

  Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)

• 

  Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“

• 

  Стенописи от ХІХ век в църквата „Св. Арх. Михаил“

• 

  Вила „Ренесанс“, 1935 г.

• 

  Костенски водопад

• 

  Църква „Успение Богородично“

Редовни събития

Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността Кръстите. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности

• Георги Русев, театрален и киноактьор
• Симеон Петковски (р. 1935), генерал
• Иван Янков (р. 1925), български офицер, генерал-майор

Галерия

• 

  Изглед към с. Костенец от север

• 

  Разклонът за с. Костенец с част от селото

• 

  Входът на селото

• 

  Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“ с библиотека

• 

  Макет на къща в центъра на с. Костенец

• 

  Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото

• 

  Село Костенец с Рила през пролетта

• 

  Панорамен изглед към цялото село от вили Костенец

Външни препратки

• Официален сайт на община Костенец
• 360° виртуална панорама от Костенския водопад
• Туристически портал на община Костенец