Костенец (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
| Костенец | |
|---|---|
 Изглед към село Костенец | |
  Костенец  Костенец | |
| Общи данни | |
| Население | 3 617 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 109,381 km² |
| Надм. височина | 689±1 m |
| Пощ. код | 2042 |
| Тел. код | 07144 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 38916 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Костенец Радостин Радев (БСП) |
| Кметство - кмет |
Костенец Георги Анчин (НДСВ) |
| Костенец в Общомедия | |
Ко̀стенец е село в Югозападна България, Община Костенец, Софийска област.
С население от над 3600 души с. Костенец е сред големите села в България.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в подножието на Рила, на 74 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и на 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част. Непосредствената близост до паневропейският транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените архиологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[1] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 км от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Заради лековите минерални извори до южния край на селото местността „Вили Костенец“ е обявена за национален балнеологичен курорт.
На около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
Вила „Ренесанс“, 1935 г.
Костенски водопад
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празник на храм „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.
Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Русев, театрален и киноактьор
- Симеон Петковски (р. 1935), генерал
- Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Разклонът за селото
Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“
Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)
Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“
Стенописи от ХІХ век в храм „Св. Арх. Михаил“
Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Костенец
- История на град и село Костенец
- 360 градусова виртуална панорама от Костенския водопад
| ||||||||
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.
