Костенец (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Костенец
Изглед към село Костенец
Изглед към село Костенец
Общи данни
Население 3 617 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 109,381 km²
Надм. височина 689±1 m
Пощ. код 2042
Тел. код 07144
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38916
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костенец
Радостин Радев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Костенец
Георги Анчин
(НДСВ)
Костенец в Общомедия

Ко̀стенец е село в Югозападна България, Община Костенец, Софийска област.

С население от над 3600 души с. Костенец е сред големите села в България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и на 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част. Непосредствената близост до паневропейският транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените архиологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[1] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 км от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Заради лековите минерални извори до южния край на селото местността „Вили Костенец“ е обявена за национален балнеологичен курорт.

На около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на храм „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Русев, театрален и киноактьор
  • Симеон Петковски (р. 1935), генерал
  • Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.