Костенец (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

---

Костенец
Изглед към село Костенец
Костенец 42.266667, 23.816667 Костенец
Общи данни
Население	3 617 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	109,381 km²
Надм. височина	689 m
Пощ. код	2042
Тел. код	07144
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	38916
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    - кмет	Костенец Радостин Радев (БСП)
Кметство    - кмет	Костенец Георги Анчин (НДСВ)
Костенец в Общомедия

Ко̀стенец е село в Югозападна България, Община Костенец, Софийска област.

С население от над 3 600 души с. Костенец е сред големите села в България.

География

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и на 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част. Непосредствената близост до паневропейският транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените архиологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на старинна християнска базилика от 5 в. Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 км от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. И до ден днешен местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Забележителности

Заради лековите минерални извори до южния край на селото местността „Вили Костенец“ е обявена за национален балнеологичен курорт.

На около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

• 

  Вила „Ренесанс“, 1935 г.

• 

  Костенски водопад

Редовни събития

Празник на храм „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности

• Георги Русев, театрален и киноактьор
• Симеон Петковски (р. 1935), генерал
• Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)

Галерия

• 

  Разклонът за селото

• 

  Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“

• 

  Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)

• 

  Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“

• 

  Стенописи от ХІХ век в храм „Св. Арх. Михаил“

• 

  Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото

Външни препратки

• Официален сайт на община Костенец
• История на град и село Костенец
• 360 градусова виртуална панорама от Костенския водопад