Костенец (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Костенец
Изглед към село Костенец
Изглед към село Костенец
Общи данни
Население 3 617 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 109,381 km²
Надм. височина 689 m
Пощ. код 2042
Тел. код 07144
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38916
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костенец
Радостин Радев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Костенец
Георги Анчин
(НДСВ)
Костенец в Общомедия

Ко̀стенец е село в Югозападна България, Община Костенец, Софийска област.

С население от над 3 600 души с. Костенец е сред големите села в България.

Вила „Ренесанс“ в с. Костенец, 1935 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и на 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част. Непосредствената близост до паневропейският транспортен коридор 8 с железопътната линия София - Пловдив, както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените архиологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на старинна християнска базилика от 5 в. Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 км. от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. И до ден днешен местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Костенски водопад

Заради лековите минерални извори до южния край на селото местността Вили Костенец е обявена за национален балнеологичен курорт.

На около 3 km южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец — пътни бележки“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на храм "Св. Успение Богородично", в курорта Вили Костенец, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е голямият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността "Кръстите". Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Русев, театрален и киноактьор
  • Симеон Петковски (р. 1935), генерал
  • Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]