Костенец (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
| Костенец (село) | |
|---|---|
 Изглед към село Костенец | |
  Костенец (село)  Костенец (село) | |
| Общи данни | |
| Население | 3 617 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 109,381 km² |
| Надм. височина | 689±1 m |
| Пощ. код | 2042 |
| Тел. код | 07144 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 38916 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община - кмет |
Костенец Радостин Радев (БСП) |
| Кметство - кмет |
Костенец Георги Анчин (НДСВ) |
| Костенец в Общомедия | |
Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България. [1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[2] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.
На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.
Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)
Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“
Стенописи от ХІХ век в църквата „Св. Арх. Михаил“
Вила „Ренесанс“, 1935 г.
Костенски водопад
Църква „Успение Богородично“
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.
Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Русев, театрален и киноактьор
- Симеон Петковски (р. 1935), генерал
- Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към с. Костенец от север
Разклонът за с. Костенец с част от селото
Входът на селото
Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“ с библиотека
Макет на къща в центъра на с. Костенец
Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото
Село Костенец с Рила през пролетта
Панорамен изглед към цялото село от вили Костенец
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Костенец
- 360° виртуална панорама от Костенския водопад
- Туристически портал на община Костенец
| ||||||||
