Костенец (село)

село Костенец
	; Изглед към село Костенец
	село Костенец Координати: 42°16′00″ с. ш. 23°49′00″ и. д. / 42.266667° с. ш. 23.816667° и. д. село Костенец
Общи данни
Население	6700 души (15 юни 2020 г.); 61,3 души/km²
Землище	109,381 km²
Надм. височина	689±1 m
Пощ. код	2042
Тел. код	07144
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	38916
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Костенец; Йордан Ангелов; (ГЕРБ)
Кметство; – кмет	Любка Кацарова
	село Костенец в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България. ^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.^[3] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.

Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)
Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“
Стенописи от ХІХ век в църквата „Св. Арх. Михаил“
Вила „Ренесанс“, 1935 г.
Костенски водопад
Църква „Успение Богородично“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Русев, театрален и киноактьор
Симеон Петковски (р. 1935), генерал
Иван Янков (р. 1925), български офицер, генерал-майор

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към с. Костенец от север
Разклонът за с. Костенец с част от селото
Входът на селото
Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“ с библиотека
Макет на къща в центъра на с. Костенец
Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото
Село Костенец с Рила през пролетта
Панорамен изглед към цялото село от вили Костенец

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.
↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-aecd8b807b919ca389c472cb3419990f609ed936-v3-1] www.grao.bg.

[Население_ЕСГРАОН_2017-2] Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.

[димитров-3] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.

[1]

[2]

[3]