Паневропейски транспортен коридор 8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.
Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8
Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия

Паневропейски транспортен коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридори, и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Република Македония и България. Наред с коридори № 4, № 7 и № 9 е един от общо четирите, минаващи през територията на България.

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток – Пристанище Драч/Пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.

Построяването на автомагистрала Тирана - Прищина, и строителството на автомагистрала Прищина - Скопие, изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към Далмация за евентуалното му свързване с Автомагистрала А1 (Хърватия) през Черна гора, посредством заплануваната Адриатическо-йонийска автомагистрала.

Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен албански път между Тирана и Дебър, посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, Скопие и София – с близо три часа. Този път е байпас на част от основното трасе на паневропейския коридор.

До Поградец Република Албания е изградила железопътна линия от Вльора.

Проектираната автомагистрала "Рила" също е част от този паневропейски коридор, нищо че заобикаля София.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паневропейският транспортен коридор № 8 в участъка Вльора/Дуръс - Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е магистралата Егнатия Одос.

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори № 4, № 9 и № 10, като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор № 4, а този участък е част от продължението на коридор № 10 по направлението Ниш – София – Пловдив – Истанбул. На територията на Република Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор № 10.

Дължина[редактиране | редактиране на кода]

Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.

Най-късото разстояние /близо 750 km/ между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала - между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път. То ще се изминава в рамките на ден.

Взаимодействие[редактиране | редактиране на кода]

Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море, коридора се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между Неапол-Фоджа-Бари до 2020 година – виж железопътна линия Неапол-Бари. От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.

Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.

Опция[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Адриатическо-йонийска автомагистрала

Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.

Алтернатива[редактиране | редактиране на кода]

Паневропейският транспортен коридор № 8 е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор № 4, на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор № 10, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Железни пътища[редактиране | редактиране на кода]

Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци – Крива Паланка – Гюешево между Република Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.

Пътища и автомагистрали[редактиране | редактиране на кода]

Албания и Македония предвиждат изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора, а в България единствения участък за който не е запланувана автомагистрала е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.

Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).

Пристанища[редактиране | редактиране на кода]

Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – пристанище Драч и пристанище Вльора, и 2 на Черно море – пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.

Летища[редактиране | редактиране на кода]

По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.

В Република Македония летищата са 2 – летище „Александър Велики“ в Скопие и летище „Апостол Павел“ в Охрид.

България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).

Перспективи[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС. [1][2]

Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на Сергей Станишев, да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век. [3]

На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от Лерин до Поградец.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ http://www.ypodomes.com/index.php/statheri-troxia/sidirodromoi/uperastikos-ose/item/36254-ergose-ksekina-meletes-gia-ti-nea-sidirodromiki-grammi-florina-kastoria-alvania-meso-interreg ΕΡΓΟΣΕ: Ξεκινά μελέτες για τη νέα σιδηροδρομική γραμμή Φλώρινα-Καστοριά-Αλβανία μέσω Interreg

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паневропейски_транспортен_коридор_8&oldid=7448342“.