Паневропейски транспортен коридор VIII
- Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.
Паневропейски транспортен коридор VIII е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Наред с коридори IV, VII и IX, той е един от общо четирите, минаващи през територията на България.
Трасе
[редактиране | редактиране на кода]Главното направление на паневропейски транспортен коридор VIII е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток – Пристанище Драч/Пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.
Построяването на автомагистрала Тирана - Прищина, и строителството на автомагистрала Прищина - Скопие, изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към Далмация за евентуалното му свързване с Автомагистрала А1 (Хърватия) през Черна гора, посредством заплануваната Адриатическо-йонийска автомагистрала.
Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен албански път между Тирана и Дебър, посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, Скопие и София – с близо три часа. Този път е байпас на част от основното трасе на паневропейския коридор.
До Поградец Република Албания е изградила железопътна линия от Вльора.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.
История
[редактиране | редактиране на кода]Паневропейският транспортен коридор VIII в участъка Вльора/Дуръс – Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е автомагистралата Егнатия Одос.
Връзки
[редактиране | редактиране на кода]Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори Паневропейски транспортни коридори IV, IX и X, като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор IV, а този участък е част от продължението на коридор X по направлението Ниш – София – Пловдив – Истанбул. На територията на Северна Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор X.
Дължина
[редактиране | редактиране на кода]Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор VIII е между 1220 и 1350 km, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 km пътища, а изградената железопътна част е 747 km. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 km.
Най-късото разстояние (близо 750 km) между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала – между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път. То ще се изминава в рамките на ден.
Взаимодействие
[редактиране | редактиране на кода]Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море коридорът се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част на паневропейски транспортен коридор VIII италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между Неапол –Фоджа – Бари до 2020 година (виж железопътна линия Неапол-Бари). От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.
Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.
Опция
[редактиране | редактиране на кода]
Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.
Алтернатива
[редактиране | редактиране на кода]Паневропейският транспортен коридор VIII е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор IV на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор X, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.
Състояние
[редактиране | редактиране на кода]Железни пътища
[редактиране | редактиране на кода]Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци – Крива Паланка – Гюешево между Северна Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.
Пътища и автомагистрали
[редактиране | редактиране на кода]Албания предвижда изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора.
Македония планира изграждане на автомагистрала от границата с Албания при Охрид до Куманово, „експресен път“ с една активна лента в посока между Куманово и Крива Паланка и добавяне на трета лента към съществуващия двулентов път от Крива Паланка до границата с България при Деве баир.[1][2][3]
В България единствения участък, за който не е запланувана автомагистрала, е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.
Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).
Пристанища
[редактиране | редактиране на кода]Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – пристанище Драч и пристанище Вльора, и 2 на Черно море – пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.
Летища
[редактиране | редактиране на кода]По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.
В Северна Македония летищата са 2 – летище „Александър Велики“ в Скопие и летище „Апостол Павел“ в Охрид.
България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).
Геополитически интереси и перспективи
[редактиране | редактиране на кода]Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор VIII се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС.[4]
Изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Северна Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век.
На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от Лерин до Поградец.[5]
Като контрапункт на Коридор № 8 Гърция осъществява магистрала от Александруполис до Игуменица. Още през 1996 г. под личното ръководство на тогавашния премиер Костас Симитис в издадения в Атина сборник „Реформата и икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа“ се заявява: „Страни като Албания и България очакват да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение… Естествено е на тези очаквания да се противопоставят стремежите на гръцката политика“.[6]
В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]- Документалният филм Коридор №8 (2009) е подветен на Паневропейския транспортен коридор VIII.[1]
- Македонско-българският подкаст "Коридор 8" в YouTube се застъпва за развитието на културната, социалната и инфраструктурната свързаност на региона.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Автомагистрала А1 на Хърватия
- Автомагистрала „Рила“
- Автомагистрала „Тракия“
- Автомагистрала „Черно море“
- Автомагистрала „Хемус“
- Транспорт в България
- Транспорт в Северна Македония
- Железопътна линия Неапол-Бари
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Владата обезбеди 270 милиони евра за патната инфраструктура“ Архив на оригинала от 2018-04-26 в Wayback Machine., build.mk, 28 март 2018.
- ↑ „Италијанската „Tirrena Scavi“ ќе го гради експресниот пат Ранковце – Крива Паланка“ Архив на оригинала от 2018-04-26 в Wayback Machine., build.mk, 29 януари 2018.
- ↑ „Во Куманово доделени решенија за легализација на бесправно изградени објекти“, „Макфакс“, 6 февруари 2018.
- ↑ www.parliament.bg // Архивиран от оригинала на 2010-11-29. Посетен на 2009-07-07.
- ↑ ΕΡΓΟΣΕ: Ξεκινά μελέτες για τη νέα σιδηροδρομική γραμμή Φλώρινα-Καστοριά-Αλβανία μέσω Interreg, архив на оригинала от 23 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160923031038/http://www.ypodomes.com/index.php/statheri-troxia/sidirodromoi/uperastikos-ose/item/36254-ergose-ksekina-meletes-gia-ti-nea-sidirodromiki-grammi-florina-kastoria-alvania-meso-interreg, посетен на 21 септември 2016
- ↑ Николов, Иван. Иван Николов: Гръцката „загриженост“ за инфраструктурата на Балканите // bgnes.bg. 28 октомври 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Коридор VIII
- Карта на коридора Архив на оригинала от 2012-02-19 в Wayback Machine.
- ((en)) Коридор VIII Архив на оригинала от 2009-04-21 в Wayback Machine.
- Световна премиера на българския филм „Коридор № 8“ на Берлинале 2008 Архив на оригинала от 2010-01-08 в Wayback Machine.
- Коридор № 8 спечели „Сърцето на Сараево“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Подписахме с Италия за коридор № 8
