Направо към съдържанието

Беляковце

(пренасочване от Беляковци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Област Велико Търново вижте Беляковец.

Беляковце
Бељаковце
— село —
42.1012° с. ш. 21.9394° и. д.
Беляковце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областСредорек
Надм. височина357 m
Население64 души (2002)
Пощенски код1304
МПС кодKU
Беляковце в Общомедия

Беляковце или Беляковци (на македонска литературна норма: Бељаковце) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Беляковце е разположено в областта Средорек на левия бряг на Крива река в северното подножие на планината Манговица. Селото, разположено източно от град Куманово, е спирка на строящата се железопътна линия Куманово - Гюешево. Край Беляковце е разположен Беляковският манастир „Свети Георги“.

Църквата „Свети Никола“ е от 1606 година.[1]

В края на XIX век Беляковце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣляковци е село, населявано от 532 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Беляковци има 648 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 52 от 78 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]

На 14 декември 1904 година войводата на ВМОРО Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден при Шопско Рудари от Атанас Бабата.[6]

При избухването на Балканската война трима души от Беляковце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 64 жители, всички македонци.[8]

Родени в Беляковце
  • Аврам Беляковски, български революционер, кумановски селски войвода на ВМОРО[9]
  • Пешо Ралев (? – 1904), български общественик
Починали в Беляковце
  • Аксентие Бацетович (1860 – 1905), сръбски четнически войвода
  • Георги Панайотов Табаков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]
  1. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 72.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  6. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1